Определение № 413 от 02.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 210/2010 г.
ВКСIV гражданско отделение02.07.2010 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 210/2010 г. по описа на Върховния касационен съд. ИЗПРАЩА делото на Смолянския окръжен съд за разглеждане молбата /”жалба”/ на М. А. по реда на чл. 247, вр. чл. 406, ал. 4 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г. Изпратено е по подсъдност от състав на Смолянския окръжен съд, който е приел, че е сезиран с частна жалба на М. Б. А. срещу разпореждане на заместник председателя на Смолянския окръжен съд за издаване на изпълнителен лист от 14.03.2008 г. /пришита към гр.д. № 85/2010 г. на Смолянския окръжен съд/. При преценка предмета на спора, съставът на Върховния касационен съд, взе предвид следното: Маданският районен съд е уважил искове на М. Б. А. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и за заплащане на други суми, дължими по трудовото правоотношение. Това решение е оставено в сила от въззивния Смолянски окръжен съд. По молба на М. А. от въззивния съд е издаден изпълнителен лист, както за сумата, присъдена по чл. 225, ал. 1 КТ и натрупана лихва, т.е. по невлязло в сила въззивно решение, така и за другите присъдени суми по исковете под 1000 лв. - по влязло в сила решение. По касационна жалба на работодателя състав на Върховния касационен съд е отменил въззивното решение в частта по чл. 344, ал.1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, пререшил е спора и е отхвърлил исковете. Съдът, постановил решението, не е бил сезиран с искане по чл. 241, ал. 3 ГПК /отм./. С разпореждане без дата, без искане от работодателя, на осн. чл. 241, ал. 3 ГПК /отм./, заместник председателят на Смолянския окръжен съд е разпоредил издаване на обратен изпълнителен лист. Преди това е извършил служебна справка за събраните суми по изпълнителното дело, образувано по изпълнителния лист, издаден в полза на М. А. В диспозитива на акта по чл. 241, ал. 3 ГПК, обаче не е отразено, че се издава обратен изпълнителен лист, нито че М. А. е осъдена да върне, получените суми по чл. 225, ал. 1 ГПК и по чл. 86 ЗЗД върху тази главница въз основа на предварителното изпълнение на решението по гр.д. № 590/2004 г. Разпоредено е направо осъждането на А. да заплати сумата от 3 284,04 лв. на П. „В. Левски” Мадан. Извършена е отметка от секретаря на окръжния съд върху въззивното решение за издаване на изпълнителния лист на 14.03.2008 г. Въз основа на него е образувано ново изпълнително дело с взискател П. „В. Левски” Мадан и длъжник М. А. Тя е подала „жалба” до Окръжен съд Смолян, с която иска отстраняване на допусната грешка „в изпълнителния лист”, който е издаден за глобална сума 3284,04 лв., вместо за 2142 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, 39,40 лв. обезщетение за забава, считано от 22.12.2003 г. – 11.02.2004 г., както и след тази дата и 200 лв. съдебноделоводни разноски. Държавният съдия изпълнител при РС – Смолян я препратил на окръжния съд, като е изразил становище, че по характера си не е жалба срещу действия на съдия изпълнител. Жалбата е образувана в самостоятелно дело под № 85/2010 г. и състав на ОС – Смолян е приел, че е срещу разпореждането, с което е издаден обратен изпълнителен лист, поради което е препратил същата по компетентност на Върховния касационен съд. Настоящият състав намира, че искането на М. А., наименовано от нея „жалба” срещу изпълнителен лист по своето съдържание и изрично искане е за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист. Компетентен да се произнесе е съдът, постановил разпореждането по чл. 242, ал. 1 ГПК /отм./ - в случая съдия от Смолянския окръжен съд. Ето защо, настоящото производство следва да бъде прекратено и делото изпратено по компетентност на Смолянския окръжен съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
9- чл. 344, ал. 1, т. 1
- чл. 225, ал. 1 ГПК
- чл. 241, ал. 3 ГПК
- чл. 242, ал. 1 ГПК
- чл. 406, ал. 4 ГПК
- чл. 86 ЗЗД
- чл. 225, ал. 1 КТ
- чл. 247
- чл. 274, ал. 2