Определение № 92 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4595/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Й. А. срещу определение № 286/28.07.2022 г. по гр. д. № 2743/2022 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна вх. № 260140/14.02.2022 г. /подадена по поща на 11.02.2022 г./ против решение № 272/29.06.2018 г. по в.гр.д. № 218/2018 г. на Окръжен съд - Велико Търново и е прекратено производството по делото. В частната жалба се подържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с процесуалния закон. Иска се отмяната му и разглеждане на молбата за отмяна по същество, тъй като същата е процесуално допустима. Подържа се основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е правилно. В него е прието, че решение № 437/02.11.2021 г. по в. гр. д. № 427/2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново е влязло в сила на 02.11.2021 г. - датата на постановяването му, тъй като не подлежи на касационно обжалване. Молбата по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е подадена на 11.02.2022 г., т.е. след 02.02.2022 г. - датата на изтичане на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Ето защо същата е недопустима. Съгласно т. 9 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК, е процесуално недопустима, поради което в производството по чл. 307 ГПК ВКС постановява определение, с което я оставя без разглеждане. В посоченото тълкувателно решение се приема, че сроковете, определени в чл. 305 ГПК за подаването на молба за отмяна в различните хипотези на чл. 303 и по чл. 304 ГПК, са процесуални срокове, в които процесуалното действие трябва да се извърши от заинтересованото лице. За да съществува в полза на лицето правото да иска отмяна, трябва да не са настъпили условията, при които то се погасява. Затова депозирането на молбата в срока по чл. 305 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост. Пропускането на срока прави молбата процесуално недопустима и има за последица нейното неразглеждане по същество. В подадената молба за отмяна са наведени твърдения, че между решение № 272/29.06.2018 г. по гр.д. № 218/2018 г. на Окръжен съд - Велико Търново и решение № 437/02.11.2021 г. по в. гр. д. № 427/2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново е налице противоречие, поради което неправилното решение № 272/29.06.2018 г. следва да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Посочва се, че молителят е узнал за постановеното по в. гр. д. № 427/2021 г. решение от процесуалния си представител едва на 19.11.2021 г., след като последният се е върнал на работа след боледуване от ковид. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното решение. Следователно обстоятелството кога молителят е узнал за решението е без значение при извършване на преценка относно това дали е спазен предвидения в тази разпоредба преклузивен срок. Доколкото в случая решение № 437/02.11.2021 г. по в. гр. д. № 427/2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново не подлежи на касационно обжалване, следва да се приеме, че същото е влязло в сила на датата на постановяването му - 02.11.2021 г., от който момент е започнал да тече и срокът по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесната молба от 11.02.2022 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 272/29.06.2018 г. по гр.д. № 218/2018 г. на Окръжен съд - Велико Търново е подадена след изтичане на законоустановения тримесечен срок от влизане в сила на последното решение /решение № 437/02.11.2021 г./. Ето защо същата се явява процесуално недопустима. По горните съображения следва да се приеме, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение