Определение № 6877 от 05.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4055/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. О., родена на [дата]. в Русия, с разрешение за постоянно пребиваване № 701175928, издадено на 06.08.2021 г., валидно до 05.08.2026 г.,чрез адв. Василев, против определение № 383 от 28.03.2024 г. по адм. дело №301/2024 г. на Административния съд София-област, като неправилно и незаконосъобразно. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Министърът на правосъдието на Република България, чрез гл. юрк. Савов, в представен писмен отговор оспорва частната жалба и счита определението за правилно. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената в срок частна жалба, е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, съдът на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на А. О. срещу мълчалив отказ на Министъра на правосъдието на Република България за произнасяне по преписка с вх. № 2045/2023 и е прекратил производството по делото. Приел е, че в случая не са налице едновременно и двете абсолютни положителни процесуални предпоставки - наличие на административен акт, годен да бъде обект на съдебен контрол и наличие на правно защитен интерес за оспорващия да го обжалва. Определението е правилно. Видно по делото е, че в дирекция „Българско гражданство“ е подадена молба за придобиване на българско гражданство на основание чл. 12, т. 1 /обща натурализация/ от Закона за българското гражданство от А. М. О., която е регистрирана с № 2045/2023 г. на 10.02.2023г. След провеждане на интервю и извършен експертен преглед на молбата и представените документи, в дирекция „Българско гражданство“ е образувана преписка за придобиване на българско гражданство с № 2045/2023 г. След приключването на задължителната съгласувателна процедура с Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“, преписката на А. М. О. е разгледана на заседание на Съвета по гражданството на 01.02.2024 г. и с протокол № 11/2024г. молбата за придобиване на българско гражданство на основание чл. 12, 13 и 13а от ЗБГ е одобрена. На 02.02.2024 г. чрез интернет страницата на Министерството на правосъдието е публикувано съобщение до лицето, че молбата му е одобрена от Съвета по гражданство и на основание чл. 4, т. 12 от Наредба № 1/1999 г. за прилагане на глава пета от ЗБГ, то следва да се освободи от досегашното си гражданство. От горното става известно, че производството във връзка с промяна на гражданството не е приключило, а липсва произнасяне на министъра на правосъдието и няма индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който да може да бъде атакуван по реда предвиден за оспорване на индивидуалните административни актове по АПК. Доколкото нормата на чл. 4, т. 12 от Наредба № 1/1999 г. за прилагане на глава пета от ЗБГ е действаща и изисква представянето на документ, че молителката се е освободила от досегашното ѝ гражданство, то сложният фактически състав не е завършен и съответно производството е висящо, като не е налице мълчалив отказ, който да може да бъде оспорен. От друга страна, напълно основателно е заключението на съда, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорването, тъй като Съветът по гражданството при Министерство на правосъдието е одобрил молбата ѝ за придобиване на българско гражданство и същата е била уведомена по специалния ред за необходимите документи за продължаване на действията в административното производство. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице едновременно и двете абсолютни положителни процесуални предпоставки - наличие на административен акт, годен да бъде обект на съдебен контрол и наличие на правно защитен интерес за оспорващия да го обжалва. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,