Определение № 1224 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 70/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Слава – 93“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 448 от 11.02.2025 г. в частта относно разноските, по които съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе. Молителят твърди, че за организиране на защитата си по подадената от „Импера Трейдинг“ ООД частна касационна жалба е направил разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лв., които своевременно е претендирал, представил е доказателства за реалната им направа и с оглед изхода на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК следва да му бъдат заплатени от частния касатор. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – „Импера Трейдинг“ ООД, чрез процесуален представител, изразява становище, че искането по чл. 248 ГПК е направено след изтичане на законоустановения за това срок, евентуално – релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, като счита, че възнаграждението следва да бъде съобразено с действително извършения по делото от процесуалния представител на „Слава – 93“ ЕООД обем работа. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, за да се произнесе по искането, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбата за допълване на определението на ВКС в частта му за разноските е подадена от надлежна страна и в рамките на законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид необжалваемостта на постановеното определение по чл. 274, ал. 3 ГПК. Последното е постановено на 11.02.2025 г., а молбата за допълването му по реда на чл. 248 ГПК е подадена на 20.02.2025 г. на електронната поща на ВКС. Поради изложеното, настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Производството по ч. т. д. № 70/2025 г. на ВКС, I т. о., е образувано по частна касационна жалба на пълномощника на „Импера Трейдинг“ ООД против определение № 675 от 30.10.2024 г. на Апелативен съд – Варна по в. ч. т. д. № 512/2024 г., с което е потвърдено разпореждане № 4307 от 19.08.2024 г., постановено по т. д. № 532/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е била върната, като просрочена, подадената от „Импера Трейдинг“ ООД въззивна жалба срещу постановеното по същото дело по описа на Окръжен съд – Варна решение № 296 от 01.07.2024 г. Препис от така подадената частна касационна жалба е връчен на „Слава – 93“ ЕООД, което дружество, чрез надлежно упълномощената адв. Е. Г. А., е подало писмен отговор с изразено становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, както и за неоснователността на жалбата по същество. С отговора е заявено искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за изготвянето му, като са представени и доказателства за това – Договор за правна защита и съдействие от 12.12.2024 г., сключен между „Слава – 93“ ЕООД и адв. А., с предмет изготвяне и подаване на отговор на частна касационна жалба срещу определение по в. ч. т. д. № 512/2024 г. на Апелативен съд – Варна и уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лв., отбелязано в договора като заплатено в брой и получено лично от адвоката. С определение № 448 от 11.02.2025 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на определение № 675 от 30.10.2024 г. на Апелативен съд – Варна по в. ч. т. д. № 512/2024 г., като касационната инстанция не се е произнесла по отговорността за разноски. С оглед изхода на делото, настоящият състав намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на молителя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната касационна жалба на „Слава – 93“ ЕООД. Основателно е обаче въведеното от насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение. Развилото се пред ВКС производство е било по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – обжалвано е въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Това определение, както и разпореждането на Окръжен съд – Варна, не засягат съществото на правния спор, а разрешават процесуален въпрос, поради което в производството по обжалването му пред ВКС материалният интерес по делото няма самостоятелно значение. От друга страна, делото пред ВКС не разкрива съществена фактическа и правна сложност, като жалбата е разгледана в закрито заседание, а макар и множество (над 20), поставените от частния касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси се свеждат до един процесуалноправен въпрос, разгледан от касационната инстанция. Съобразявайки тези обстоятелства, както и обема на извършената от адвоката на настоящия молител работа, изразила се в изготвяне на отговор на частна касационна жалба, без явяване в съдебно заседание, настоящият състав, отчитайки и обстоятелството, че съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. за задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лв. се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което следва да бъде намалено до размер от 900 лв. До този размер молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена, а в останалата ѝ част до пълния претендиран размер на платеното адвокатско възнаграждение подлежи на оставяне без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение