Определение № 5417 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4343/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. В. Т. срещу определение № 2051 от 04.08.2025 г. по ч. гр. д. № 1879/2025 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение № 9779 от 20.05.2025 г., постановено по гр. д. № 7870/2025 г. на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено. Оплакванията са за неправилност на атакувания въззивен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, на съществени правила на съдопроизводството и необоснованост. Претендира се допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК по въпроси, поставени в самата жалба, както и в допълнително приложеното изложение на основанията. В частната касационна жалба са инкорпорирани общо тридесет въпроса, които позволяват да бъдат обособени в четири групи. Първата група въпроси са свързани със задължението за предварително заплащане на държавна такса при сезиране на съд с искане за защита или съдействие и с възможността за понасяне на тежестта от плащането й от социално слаби лица и предоставянето на правна помощ на такива. Втората група въпроси касаят съответствието на разпоредбите на чл. 127 - 129 от ГПК и установената в тях процедура по отстраняване на нередовности на искова молба с европейското законодателство. Следващата група въпроси е относно прякото прилагане на норми на Конституцията на Република България и на Общностното право. Към същата група следва да се приобщят и въпросите за съответствие с международните конвенции за защита на човешките права на постановките на тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Последната група въпроси е с политически оттенък, като съдържащите се в нея питания нямат правен характер. Извън посочените въпроси в изложение, изготвено от адв. Г., са поставени и два въпроса, свързани с редовността на връчване на съобщения и книжа по реда на чл. 44 ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид наведените от страната доводи във връзка с данните по делото, намери следното: За да потвърди обжалваното пред него прекратително определение на първата съдебна инстанция, Апелативният съд в София е приел, че ищцата Т. е предявила иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ за забавено правосъдие, но без да посочи по кои дела е налице такова и без да изложи твърдения, в какво се състои забавянето. Тъй като дадените указания за отстраняване на така констатираната нередовност не са били изпълнени от ищцата в предоставения й срок, съдът е намерил прекратяването на производството в резултат от връщането на исковата молба за правилно. Касационното обжалване не може да бъде допуснато по първата група въпроси и това е така, защото частната жалбоподателка е била освободена от внасяне на държавна такса и на същата е предоставена безплатна правна помощ поради социалното й положение. Следователно, въпросите не отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване. Втората група въпроси тангират решаващите изводи на съда, но последните са изцяло в съответствие с трайно установената съдебна практика. В тази връзка е достатъчно да бъде посочено, че без ищцовата страна да посочи по кои дела твърди, че е налице забавено правосъдие, и без да изложи в какво се изразява забавата, е невъзможно спорът й с Държавата да бъда разрешен, независимо кой е процесуален субституент в конкретния случай. Третата група въпроси изобщо не са залегнали в решаващата дейност на съда, чиито мотиви нямат никаква връзка нито с тях, нито с техните отговори. Същото се отнася и за допълнителните два въпроса, поставени в изложението на адв. Г.. Проблематиката, изложена в последната група, изобщо не може да бъде обсъждана, тъй като въпросите, които следва да бъдат посочени в изложението към жалбата, дефинитивно следва да бъдат или материалноправни, или процесуално-правни, не и политически, исторически, философски и пр. По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,