Определение № 5620 от 09.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2651/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена частна жалба от И. Пачелиев, с [ЕГН] срещу Разпореждане по вх. 1608 от 31.01.2024 г. от 14.02.2024 г. на и. ф. председателя на трето отделение на Върховния административен съд в частта му, с която искането на настоящия частен жалбоподател за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение. В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане противоречи на „чл. 6 от Римската конвенция от 04.11.1980 г.“. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С разпореждането в обжалваната му част и. ф. председателят на трето отделение на Върховния административен съд е приел, че искането на Пачелиев за предоставяне на правна помощ от адвокат е неоснователно. Мотивирал се, че липсва изискване за приподписване на частната жалба от адвокат по дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса (което е сторено с разпореждането в необжалваната му част) или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда. Съобразил, че по предписанието на чл. 234, ал. 1 АПК частната жалба се разглежда в закрито заседание като делото не се насрочва в открито заседание с призоваване на страните. Наред с това почерпил аргументи от извършената преценка, че делото не се отличава със съществена фактическа и правна сложност, които да налагат необходимостта от правна помощ. Разпореждането в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Правилно с разпореждането в обжалваната част е прието, че не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ на Пачелиев. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ се предоставя когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда, когато лицето не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Както правилно е съобразено от и. ф. председателя на трето отделение на Върховния административен съд, предвид предмета на делото, в казуса не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. Правилна е и извършената преценка във втората хипотеза. В случая е налице отрицателната предпоставка по чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ, доколкото с оглед релевантните факти, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Пачелиев. Предвид изложеното частната жалба на Пачелиев се явява неоснователна, а разпореждането на и. ф. председателя на Върховния административен съд в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Ето защо, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия