Определение № 9195 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8948/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. И. Ш., чрез процесуалния й представител адвокат И. Георгиева, срещу определение № 17206/20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 4142/2024г. на Административен съд-София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Ш. срещу мълчалив отказ на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО към район Люлин /НРУУРОЖТСО или Наредбата/, формиран по заявление за картотекиране от 16.01.2024 г. В жалбата са развити доводи за необоснованост и противоречие на атакуваното определение с материалния закон, по които се прави искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата пред първоинстанционния съд. Ответникът по частната жалба - Комисия по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, не изразява становище. Постъпилият по делото отговор е подаден от кмета на район "Люлин" при Столична община, който не е страна по него, тъй като не е участвал в първоинстанционното производство. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба, намира, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалбата на Д. И. Ш., подадена срещу твърдян от нея, мълчалив отказ на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община към район "Люлин", по заявление за картотекиране от 16.01.2024 г. С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил като недопустимо производството приемайки, че не е изтекъл срокът за произнасяне на Комисията, а оттам - че не е налице мълчалив отказ по подаденото завяление. За да направи този извод АССГ приема, че с писмо изх.№ РЛН24-ГР94-248/1/08.02.2024 г. на Д. Ш. са дадени указания по смисъла на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 АПК, за отстраняване на недостатъци по заявлението й за картотекиране и срокът за произнасяне на сезирания с него административен орган не е започнал да тече. Определението е неправилно. Първоинстанционият съд е установил вярно фактите по делото, но въз основа на тях са направени неправилни правни изводи. Действително, чл. 30, ал. 1 и ал. 2 АПК предоставят възможност на административния орган при съмнение относно авторството на отправено до него искане, да изиска препотвърждаването му, а в случай, че искането не удовлетворява останалите изисквания на закона - да уведоми заявителя да отстрани установените недостатъци. И в двете хипотези административният орган дължи определянето на срок за изпълнение на дадените от него указания /законодателят предвижда тридневен срок от получаване на съобщението/ и да предупреди заявителя за последиците от неизпълнението на тези указания в срок, а именно - че производството ще бъде прекратено. В случай, че изпратено уведомление за отстраняване на нередовности не отговаря на въведените от закона императивни изисквания към неговото съдържание, то не може да има и съответните правни последици, в това число да доведе до удължаване на срока за произнасяне на органа при условията на чл. 30, ал. 3 АПК. Предвид това и обстоятелството, че с писмо изх.№ РЛН24-ГР94-248/1/08.02.2024 г. /л. 20 и 21 от първоинстанционното дело/ Д. Ш. е уведомена единствено, че към заявлението й не са приложени всички изискуеми от Наредбата документи, без да й е даден срок за отстраняването на тези недостатъци, както и да й е отправено предупреждение за правните последици от неизпълнение на указанията в срок, настоящият състав приема, че то не отговаря на законовите изисквания, респективно - няма характера на надлежно отправено уведомление за отстраняване на недостатъци по подаденото от физическото лице заявление и не влече удължаване на срока за произнасяне на сезирания орган. Отделно от това, следва да се отбележи, че дори да бъде възприета тезата за характера на акта, обективиран в горепосоченото писмо, застъпена в определение № 17206/20.05.2025г. постановено по адм. дело № 4142/2024г. на АССГ, от данните по делото не се установява писмо изх.№ РЛН24-ГР94-248/1/08.02.2024 г. да е редовно съобщено на частната жалбоподателка. Писмото е изпратено на Д. Ш. чрез "Български пощи" АД, при което е върнато като непотърсено и след това е използван реда за уведомяване по чл. 18а, ал. 10 АПК - с поставяне на съобщение до лицето на 06.03.2024 г., на информационното табло в районната администрация, с което му е указано да се яви в седемдневен срок за получаването му, в противен случай ще се счита за редовно връчено. С измененията на Административнопроцесуалния кодекс /по ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 10.10.2019 г./ е въведен нов начин за уведомяване на страните в административното производство с разпоредбата на чл. 18а АПК, чиито ал. 7-ал. 11, предвиждат строга последователност от действия, едва след осъществяването на които е приложима презумпцията за редовно връчване, чрез прилагане на съобщението към преписката. Другояче казано, приложението на реда за връчване по чл. 18а, ал. 10 АПК, чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления или на интернет страницата на съответния орган се предпоставя от изпълнение на предписанията и на ал. 7-ал. 9 на същата законова разпоредба, надлежно документирано от съответните длъжностни лица. Но след като в случая нормативноустановените изисквания не са спазени, се налага извода, че Д. Ш. не е уведомена за недостатъци по искането й за картотекиране от 16.01.2024 г., а оттам - не е налице съобщение за отстраняването им, което да е удължило срока за произнасяне на сезирания с това искане орган. След като не се установява да са налице предпоставките за удължаване на срока за произнасяне по смисъла на чл. 30, ал. 3 АПК, то Комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО е била длъжна да се произнесе в двумесечен срок с изричен акт по заявлението за картотекиране на Д. Ш.. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че АССГ е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, с която този съд е сезиран. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение