Определение № 11807 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9711/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на С. А. С., подадена чрез процесуален представител - адв. Х.Джулева против решение № 22095 от 26.06.2025 г., постановено по адм.д. № 3879/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалбата на Е. А. С. е отменено разрешение за строеж № 308/03.11.2023 г., издадено от главния архитект на район „Витоша“ – Столична община за строеж: Група от три еднофамилни жилищни сгради с подземни гаражи и изгребни ями“, в имот с идентификатор 68134.1971.1376, УПИ VІІІ-1376, кв. 126В, м. Витоша – ВЕЦ „Симеоново“ – обслужващи обекти на околовръстен път. Новоконституираните ответници - Л. К. Д. и Б. К. Р. - наследници на Е. А. С. (б.ж. на гр. София) преди датата на съдебното заседание, насрочено за 21.01.2026 г. са депозирали молба, в която заявяват, че се отказват изцяло от подадената от тяхната майка жалба срещу разрешение за строеж № 308/03.11.2023 г., издадено от главния архитект на район „Витоша“ – Столична община като се позовават на чл. 233 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, като разгледа молбата намира, че е налице хипотезата на чл. 233, изречение първо, предложение първо ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Ответниците в настоящето производство в качеството им на наследници на жалбоподателката пред първоинстанционния съд са направили писмен отказ от предявената първоначална жалба. Предвид обстоятелството, че волеизявление от ответниците е направено пред касационната инстанция, на основание чл. 233, изречение трето ГПК, постановеното невлязло в сила решение следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати поради десезирането на съда. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,