Определение № 1860 от 25.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1845/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Гео трейд 2019" ЕООД, чрез адв. Близнакова като процесуален представител, срещу определение № 4505 от 27.11.2024 г., постановено по адм. дело № 1262/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му против скица на поземлен имот № 69/27-11-1985 г. по описа на [населено място] и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - кметът на [населено място] в писмен отговор изразява становище за неправилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба на "Гео трейд 2019" ЕООД срещу скица на поземлен имот № 69/27.11.1985 г. по описа на [населено място] с искане да бъде прогласена за нищожна, а алтернативно - отменена като незаконосъобразна, тъй като е издадена от некомпетентно неизвестно лице и се отнася до несъществуващ поземлен имот № 468. За да обоснове извод за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 1 АПК, съдът приема, че скицата не е индивидуален административен акт, а официален документ с удостоверителен характер, поради което веднъж издадена подлежи на оспорване пред горестоящия административен орган съгласно чл. 81, ал. 2 АПК, но не и по съдебен ред. Определението е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 3 АПК индивидуален административен акт е волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. От този текст следва извода, че индивидуален административен акт е само волеизявлението за издаване на документ, както и отказът да се издаде такъв, а не и самия удостоверителен документ. Съдържанието на документа, респ. - скицата, както правилно е прието в обжалваното определение, не подлежи на оспорване по съдебен ред, а само на административен контрол - чл. 81, ал. 2 АПК. Редът по чл. 145 и сл. АПК е неприложим. Противно на твърденията в частната жалба в случая се оспорва именно съдържанието на скицата, подписана според жалбоподателя от неизвестно длъжностно лице, послужила като основание за снабдяване с нотариален акт № 74/1986 г. на недвижим имот, придобит по давностно владение от С. С. Д.. Твърди се, че скицата касае несъществуващ имот без отразяване на посочени граници и по кой план е издадена, съответно липсва идентичност с имот с идентификатор 66439.16.54 по КККР на [населено място], който дружеството притежава. Доводите, свързани със собствеността върху този недвижим имот са извън предмета на настоящия правен спор и следва да бъдат наведени в общия исков процес по висящото гр. дело № 680/2023 г. на РС - Пазарджик, образувано по предявения от наследниците на С. С. Д. срещу община Септември и "Гео трейд 2019" ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Оплакванията в тази насока не подлежат на разглеждане и разрешаване по реда на АПК. С оглед изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,