Определение № 134 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4649/2019 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „ЕСТИЕМ – БИЛД“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София[населено място], район „Средец“, ул. „Позитано“ № 3, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Ш. против решение № 1529 от 24.06.2019 г. по гр. д. № 4311/2018 г. на Апелативен съд – София, ГК, 7-ми състав. С последното е потвърдено решение № 2712/02.05.2018 г., поправено с решение № 4452/04.07.2018 г., постановено по гр. д. № 6685/2014 г. в частта, с която е обявена нищожността на договор за продажба на право на строеж от 12.05.2004г. извършен с нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № 122/2004 г. относно продажбата на правото на строеж на апартамент № ... в сградата на [улица], [населено място]. Във въззивното решение е обективирано и произнасяне с характер на определение – в частта, в която е оставена без разглеждане въззивната жалба на посоченото търговско дружество срещу решението на първостепенния съд в частта, с която е уважен предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и е обявен за окончателен предварителния договор от 22.06.2004 г., сключен между В. П. и Е. П., като продавачи и Ц. Д., като купувач. То също е предмет на обжалване пред настоящата инстанция. Настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, намира следното. Извършеното от ответника – търговско дружество оспорване пред касационния съд на въззивния съдебен акт, е породило последици в две насоки. На първо място, касационната жалба има характер на частна жалба, по чл. 274, ал. 2 ГПК, срещу онази част от въззивното решение, която съдържа произнасяне чрез оставяне без разглеждане въззивната жалба на „ЕСТИЕМ – БИЛД“ ЕООД срещу първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (този, предявен от Ц. Д. против В. и Е. П.). На второ място, касационната жалба в останалата й част следва да бъде разгледана като сезираща ВКС с произнасяне по реда на чл. 288 ГПК. За да се произнесе дали са налице заявените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационната инстанция следва да има яснота по предмета на жалбата. Ето защо в случая, изясняването на този въпрос предпоставя преди всичко произнасяне по частната жалба на ответното търговско дружество, в производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Съобразно изхода на спора в това производство е възможно – в определена хипотеза – да се развие производство по чл. 288 ГПК, което във всички случаи изисква яснота по предмета на касационната проверка. При проверка редовността на сезирането на касационния съд се установи, че администриращият подадената касационна жалба съд (Апелативен съд – София) не е връчил препис от нея на насрещните страни в производството по тази жалба – ответниците по исковете В. С. П. и Е. Р. П., с оглед на спора относно допустимостта на въззивната жалба на дружеството срещу първоинстанционното решение в частта на уважения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Предвид на тези данни, настоящото производство се явява преждевременно образувано, което налага същото да бъде прекратено, а делото се върне на администриращия съд за връчване на преписи от касационната жалба (в която е инкорпорирано и оспорване произнасянето на въззивната инстанция, чрез оставяне без разглеждане на подадената въззивна жалба срещу посочената по - горе част на първоинстанционния съдебен акт). Тъй като делото се връща на апелативния съд, той следва да прецени и дали не е допуснал очевидна фактическа грешка в решението си, доколкото в мотивите е конкретизирал обжалваното пред него първоинстанционно решение, като постановено от Софийски градски съд, а в диспозитива му такава индивидуализация на съдебния акт липсва, и евентуално поправи същата. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение