Решение № 9057 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15635/2013 г.

Решение № 9057 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15635/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е образувано по касационна жалба на директор дирекция "обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП срещу решение № 2456/09.10.2013 г. по адм. дело № 1889 по описа за 2013 г. на Административен съд В., в частта, в която е отменен обжалвания ревизионен акт. В частта на акта на АС В., в която е отхвърлена жалбата на "Ганчев" ЕООД срещу ревизионен акт /РА/ № 181004384/25.03.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. и са присъдени разноски, решението е влязло в сила. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Ганчев" ЕООД Р., чрез процесуалния представител адв. В. Минчева, в отговор на жалбата оспорва основателността на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 6610/15.05.2013 г. по адм. дело № 10120/2012 г. по описа на ВАС, 8-моI отделение, е отменено Решение № 1744 от 04.07.2012 г. на Административен съд-В., постановено по адм. дело № 2353/11 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания - да се обсъдят всички доказателства по делото, вкл. и новопредставените пред ВАС и при съвкупна тяхна преценка да се изградят фактическите и правни изводи на съда. При новото разглеждане на делото Административен съд - В. е спазил дадените указания като е събрал новите писмени доказателства и е назначил и приел ново заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В крайния си акт съдът е отменил РА в частта, в която на "Ганчев" ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС за д. п. м. 12.09 г. за разликата над 16 498 лв. до 21 080,88 лв. и за д. п. м. 08.10 г. за разликата над 6586,67 лв. до 8090,84 лв. и съответните лихви, както и задължения за корпоративен данък за 2008 г. за разликата над 4834,20 лв. до 8970,46 лв. и за 2009 г. за разликата над 7140,95 лв. до 10492,41 лв. и съответните лихви. В останалата част на решението, което не е предмет на касационна проверка, жалбата на дружеството е отхвърлена. Преди да разгледа спора по същество, съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване, както и за наличие на основание за провеждане на ревизия при особени случаи по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, които не са предмет на оспорване и се споделят от настоящата инстанция. За да отмени цитирания ревизионен акт, първостепенният съд е приел, че са налице основания за допълнително начисляване на ДДС и за преобразуване на финансовия резултат, в посока увеличение за процесните периоди. Обжалваният ревизионен акт е издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, след констатирани от органа по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Установено е, че в счетоводството на жалбоподателя стоките не се водят количествено и аналитично по видове и стокови групи. Не са осчетоводени приходи от продажбата на стоки, за които са събрани доказателства, че не са налични за процесния период. Съдът е приел за законосъобразни и обосновани изводите на приходните органи за наличия на основания за облагане по аналог. Съдът е приел, че при установеността в начина на водене на счетоводството на РЛ за процесните периоди е неприложим метода на инвентаризация за установяване на неотчетените продажби и законосъобразно е приел за правилен използвания от приходните органи принцип за изчисляване на допълнителните приходи по години, чрез прилагане на надценка към стойностите на изписаните от дружеството стоки за целия ревизиран период, приспаднат е размерът на действително отчетените от дружеството и е определен размерът на неотчетените приходи. Съдът е приел, че приходната администрация неправилно е определила данъчните основи за ревизираните периоди, след като е обособила стоките в две групи - алкохолни и безалкохолни напитки, и всички останали, изчислила е относителния дял на доставките за тези две групи стоки и определеното съотношение е приложено към стойността на изписаните два вида групи стоки. Съдът е приел, че за определяне на данъчна основа за облагане, най-близка до действителната по смисъла на чл. 122, ал. 2 ДОПК, следва да се определи надценка за всеки вид конкретен вид стоки, а не средноаритметичен спрямо установената за част от артикулите. Касаторът намира тези принципни изводи на съда за незаконосъобразни. Оплакването е неоснователно. Този начин на определяне на надценката, за разлика от възприетия от приходните органи, максимално се доближава до обективните стойности, което е целта на закона. Неоснователно приходните органи считат, че съдът е игнорирал и не е съобразил събраните в хода на ревизията доказателства. Всички събрани доказателствени средства са обсъдени обстойно, поотделно и в съвкупност. Обратното на твърденията на касатора, действителните надценки на конкретните стоки са били установяеми и от приходните органи, които обаче вместо да определят такива за всеки конкретен вид стока, са извършили групиране на стоките в две определени от тях групи. Конкретен анализ е извършен от вещото лице по назначената ССчЕ при новото разглеждане на делото от АС В.. Взети са предвид всички стоки, които в ревизирания период са били предмет на покупко-продажба, при отчитане и на относителния дял на кетъринга съобразно представените фактури при предходното разглеждане на делото в касационната инстанция. Обосновано съдът е приел, че даденото заключение е пълно и компетентно, при което е възприел крайните фактически констатации като свои и е основал решаващите си изводи за частична отмяна на ревизионния акт именно върху това заключение. Нямат нормативно основание твърденията на касатора, че приходните органи са единствено компетентни да определят данъчна основа и размер на данъка, тъй като вещото лице няма компетенции да извърши преценка на множеството относими факти и обстоятелства. По изложените съображения касационният съдът намира касационните оплаквания за неоснователни. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат в полза на касатора. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация, който не е представил доказателства за направени разноски в касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,