Решение № 370 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1740/2010 г.

Решение № 370 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1740/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Ж. срещу решение от 18.06.10 г. по в. гр. дело № 2617/08 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 2.06.08 г. по гр. дело № 7531/07 г. на Софийски районен съд, 33 състав. С него е отхвърлен искът с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от същата страна против М. на правосъдието за сумата 5 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С определение № 613 от 27.04.11 г. на ВКС, IV г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Прието е, че въпросът за реализиране на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД е противоречиво разрешен в обжалваното решение и постановеното по реда на чл. 290 ГПК по аналогичен казус решение № 367 от 12.05.10 г. по гр. дело № 1140/09 г. на ВКС, III г. о. В посоченото решение е направено разграничение между отговорността по чл. 45, съответно чл. 49 ЗЗД и отговорността по чл. 50 ЗЗД. Прието е, че обстоятелството, с което е обоснован искът за вреди и за което са събрани доказателства - отлепването на лайсна на стълбите, не е дефект поради свойство на вещта, а поради неизпълнение на задължението за поддържане на стълбите в обществената сграда в безопасен вид. Виновното поведение на определеното за поддържане на сградата лице обосновава отговорност по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. В касационната жалба на А. Ж. сe излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Правят се доводи, че е налице фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника, тъй като от събраните по делото доказателства била установена причинната връзка между претърпените от него вреди и виновното бездействие на съответното длъжностно лице, на когото е възложена работата по поддържане на сградата. Ответникът по жалбата М. на правосъдието моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че ищецът А. Ж. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на падане по стълбите между първи и втори етаж в сградата на Службата по вписванията, но е счел, че не е доказано противоправно поведение на служител на ответника като елемент от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Решението е необосновано. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Вината се предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност. Обединяващият елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения. В разглеждания случай от гласните доказателства и от заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено, че на 20.12.02 г. ищецът е претърпял травматично увреждане /контузия на лявата страна на гърба-между раменната област и плешката; контузия на главата; контузия на левия лакът посттравматична деформация/, настъпило в резултат на падане по стълбите между първи и втори етаж в сградата на Службата по вписванията в [населено място] и последвал сблъсък с поставена на междинната площадка бетонна саксия. Спорният въпрос е налице ли е противоправно поведение -действие или бездействие на длъжностни лица при ответника, което да е в причинна връзка с причинените на ищеца вреди. С решение № 43/25.01.95 г. на МС на Р България сградата на Службата по вписванията на [улица] предоставена на М. на правосъдието за стопанисване и управление. Съгласно чл. 391, ал. 2, т. 8 ЗСВ М. на правосъдието чрез Главна дирекция "Охрана" извършва проверки и контролира спазването на правилата и нормите за охраната и безопасността при проектиране, строителство и експлоатация на сгради на съдебната власт. От заключението на техническата експертиза е установено, че стъпалата на Службата по вписванията са обковани в ръбовете с ламарина, която е корозирала, преимуществено в лявата и дясната част на стъпалата, а по средата се е полирала до метален блясък поради движението на многобройните посетители. Съвкупната преценка на показанията на св. С. и св. З. и на констатациите от техническата експертиза дават основание да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че падането му и последвалия сблъсък с бетонната саксия на междинната площадка е в резултат на подхлъзване от излъсканата ламаринена лайсна, с която е обкован ръбът на 21-вото стъпало. С оглед изложеното може да се направи обоснован извод за наличието на причинна връзка между претърпените от ищеца вреди и бездействието на служители при ответника, които не са изпълнили вменените им с чл. 391, ал. 2, т. 8 ЗСВ задължения за поддържане на стълбите в обществената сграда в безопасен вид. С оглед характера и степента на увреждането - болки и страдания за срок от 30 дни, по-интензивни през първите 10 дни и последиците му- движението"абдукция"/отвеждане встрани/с трайно намален обем от 15 градуса, и като взе предвид критериите за справедливост, визирани в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 4000 лв е достатъчна да репарира претърпените от ищеца вреди от неимуществен характер. По изложените съображения настоящият състав на IV г. о. намира, че на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да отмени въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 4000 лв и да постанови друго, с което да го уважи в този размер. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.