Определение № 3416 от 22.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2496/2026 г.

Производството е по реда на чл.257 от ГПК. Образувано е по молба за бавност вх. № В-1001/13.05.2026 г. от И. К. З. за определяне на подходящ срок на съда за предприемане на действия/изпращане по компетентност на молба вх. № 9233/30.03.2026 г. по гр. д. № 3153/2026 г. Според молителката, по водените от нея дела и във връзка с необходимостта от касационно обжалване са били извършени злоупотреби при осъществяване на предоставената ѝ правна помощ. Твърди, че един от назначените ѝ процесуални представители си позволил, без предварително съгласуване, да депозира изготвени от него „правно неграмотни материали“, а друг поискал електронен достъп до делото, без да му е необходим такъв и копирал неща, които не му се следвали (подадена декларация за имуществено състояние). Излага, че с оглед на посочените обстоятелства е депозирала искане до решаващия делото състав на съда и до компетентния орган, разпоредбата на чл.284, ал.2 от ГПК да бъде обявена за противоконституционна (защото се противопоставяла на правото ѝ на защита) или да се предприеме тълкуване, според което за молителката не е необходим подпис, освен в качеството ѝ на страна. Твърди, че искането не било изпратено за преценка и разглеждане. В становището си съдията-докладчик по ч. гр. д. № 3153/2025 г. на Апелативен съд – София, по реда на чл.255, ал.2 от ГПК, изложил съображения, че с определение №1745/28.05.2026 г. на И. К. З. била предоставена правна помощ. С разпореждане №3071/28.05.2026 г. било разпоредено молителката да бъде уведомена за произнасянето на съда и да заяви дали поддържа молбата за бавност, каквото изявление било направено с молба вх. №16582/04.06.2026 г. При преценка на оплакванията и данните по делото, Върховният касационен съд установи следното: Производството по ч. гр. д. № 3153/2025 г. на Апелативен съд – София било образувано по частна жалба на И. К. З. срещу определение № 3519/12.03.2024 г. на първостепенния Софийски градски съд по гр. д. №10971/2023 г. за допълване на постановеното определение за частично прекратяване на производството по реда на чл.248 от ГПК. С определение № 713/06.03.2026 г. въззивният съд разгледал подадената частна жалба по същество. На 16.03.2026 г. по делото постъпила частна касационна жалба от И. К. З.. С разпореждане № 1564/17.03.2026 г. същата била оставена без движение за отстраняване на констатираните нередовности, като на жалбоподателката били дадени указания за: приподписване на жалбата от надлежно упълномощен адвокат, с представяне на доказателства за това; в случай, че жалбоподателката има юридическа правоспособност, да представи удостоверение за придобиването ѝ; представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване приподписано от надлежно упълномощен адвокат или придружено от удостоверение за правоспособност на жалбоподателката; представяне на декларация по чл.83, ал.1 от ГПК по искането за освобождаване от заплащане на дължимата по частната касационна жалба държавна такса. С молба вх. № 8555/24.03.2026 г., във връзка с дадените ѝ указания, И. З. направила искане за обявяване на разпоредбата от ГПК изискваща приподписване на частните касационни и касационните жалби за противоконституционна. В условие на евентуалност поискала продължаване на срока за приподписване на жалбата или същото да бъде извършено от съдията-докладчик. Приложила декларация по чл.83, ал.2 от ГПК. Исканията за тълкувателно елиминиране на нормата на чл.284, ал.2 от ГПК или обявяването ѝ за противоконституционна поради противоречието ѝ конституционно гарантираното право на защита молителката направила и с молба вх. №9233/30.03.2026 г. С определение №1178/09.04.2026 г. съдът освободил И. З. от заплащане на дължимата по частната касационна жалба държавна такса; продължил срока за изпълнение на указанията дадени с разпореждане от 17.03.2026 г. с две седмици, считано от получаване на съобщението, като изрично указал на страната да посочи дали желае предоставяне на правна помощ изразяваща се в безплатна адвокатска защита за подготовка и приподписване на частната касационна жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване към нея. С молба вх. №11610/21.04.2026 г. И. З. заявила, че поддържа направеното с молба от 30.03.2026 г. искане, което обосновала с несъгласието си с действията предприети от определените ѝ процесуални представители и депозираните от същите становища. С разпореждане №2549/30.04.2026 г. съдът указал на И. З. да уточни отправеното до съда искане и еднозначно да заяви дали желае да ѝ бъде предоставена правна помощ състояща се в безплатно процесуано представителство за подготовка и приподписване на подадената от нея частна касационна жалба и изложението на касационните основания. С молби вх. № 14367/15.05.2026 г. и вх. № 14746/19.05.2026 г. страната потвърдила искането си за предоставяне на правна помощ по реда на ЗПрП и определяне на процесуален представител по делото. Направила изявления, че не позволява на определения ѝ процесуален представител да бъде предоставян електронен достъп до делото, нито същият да депозира каквито и да е становища, освен евентуален негов отказ. На 22.05.2026 г. по делото постъпила молба вх. № В-1001/13.05.2026 г. за предприемане на действия/изпращане по компетентност на молба вх. № 9233/30.03.2026 г. по гр. д. № 3153/2026 г. С определение № 1745/28.05.2026 г. съдът предоставил правна помощ на И. З., изразяваща се в безплатно процесуално представителство за подготовка и приподписване на подадената от страната частна касационна жалба и изложение на основанията за допускане на обжалването. Разпоредил препис от определението да бъде изпратен на Адвокатски съвет – София за определяне на адвокат за осъществяване на безплатното процесуално представителство. С разпореждане № 3071/28.05.2026 г. съдът разпоредил И. З. да бъде уведомена за предоставената ѝ безплатна правна помощ. В същото съдът отбелязал, че е налице произнасяне по искането за продължаване срока за отстраняване нередовностите на подадената частна касационна жалба с определение №1178/09.04.2026 г. Посочил още, че не е компетентен да разгледа искането за обявяване за противоконституционна на разпоредбата на чл.284, ал.2 от ГПК, предвид постъпилата по делото частна касационна жалба. С молба от 04.06.2026 г. И. З. направила изявление, че поддържа искането си за елиминиране на изискването за приподписване на частната касационна жалба и изложението към нея. С определение №1816/03.06.2026 г. адвокат К. Б. била назначена за процесуален представител на молителката И. З., за подготовка и приподписване на подадената от страната частна касационна жалба и изложение на основанията за допускане на обжалването. Настоящият съд намира, че молбата по чл. 255 ГПК е неоснователна. Съдът е предприемал своевременни действия по администриране на подадената от молителката частна касационна жалба, като с разпореждане № 3071/28.05.2026 г. се е произнесъл и по искането на страната за обявяване на противоконституционност на нормата на чл.284, ал.2 от ГПК. Посочената правна норма е императивна, не подлежи на разширително или корективно тълкуване и администриращият съд е длъжен да я приложи. Правилата за достъп до касационно обжалване имат за цел да осигурят правото на ефективна защита на страните в производството, предвид спецификите на касационното производство и протичането му в две фази, първата от които – по допускане на обжалването. Липсата на произнасяне по искането за тълкуване на разпоредбата на чл.284, ал.2 от ГПК не е довело до бавност, а оплакването може да бъде направено при евентуално обжалване на разпореждането за връщане на частната касационна жалба поради неизпълнение на изискванията на закона за приподписването ѝ от адвокат. Преценката на съда дали по довода за противоконституционност са налице предпоставките за сезиране на Конституционния съд на Република България също подлежи на контрол в производството по обжалване на преграждащия съдебен акт на въззивната инстанция. Мотивиран от горното, съдът