Определение № 4688 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2920/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Христов срещу Определение № 159 от 31.01.2024 г., постановено по адм. дело № 193/2023 г. по описа на Административния съд Търговище, с което е оставена без разглеждане и е върната исковата му молба против Областна дирекция на МВР - Търговище, а производството по делото е прекратено. Наведени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Ответната страна – Областна дирекция на МВР - Търговище не взема становище по основателността на частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Търговище е образувано по предявения от М. Христов против Областна дирекция на МВР - Търговище иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. С обжалваното определение на основание чл. 204 АПК във вр. с чл.130 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК съдът е оставил без разглеждане и върнал исковата молба, а производството по делото е прекратил. За да постанови този резултат е приел, че производството по делото е недопустимо, поради това, че с исковата молба се претендират вреди от административен акт, който не е отменен като незаконосъобразен или оттеглен, същият е влязъл в законна сила, отделно липсва и оспорване от страна на ищеца относно неговата нищожност, поради което не е налице нито една от хипотезите на чл. 204 АПК. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. В случая производството пред първоинстанционният съд е образувано по нередовна искова молба, която не съдържа изискуеми се задължителни елементи, позволяващи на съда да се произнесе по заявените претенции. В нея се излагат твърдения за нанесени неимуществени вреди от действия по съставяне на заповед за прилагане на принудителна административна мярка, предаване на свидетелство за правоуправление и контролен талон. С разпореждане съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца единствено да посочи в какво се изразяват претендираните неимуществени вреди, при което неизяснен е останал предмета на правния спор, тъй като липсва ясно посочване от кой незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие произтичат те. Не е посочен и периода на увреждането. Тези недостатъци не са отстранени с подадената от ищеца молба, съдът със свое разпореждане от 29.11.2023 г. е приел исковата молба за редовна и е продължил съдопроизводствените действия, а с обжалваното определение е приел същата за недопустима. Следва са отбележи, че ищецът още с исковата си молба е направил искане за предоставяне на правна помощ, по което искане съдът е следвало да се произнесе преди оставяне на исковата молба без движение. Вместо това правна помощ е предоставена с определение от 17.01.2024 г. След освобождаване на назначения адвокат, по подадена от него молба, с Определение № 148 от 29.01.2024 г. е назначен за процесуален представител адвокат Василева, като от съда е постановено защитника да се запознае с книжата по делото и да вземе писмено становище в 1-дневен срок, но не по-късно от 30.01.2024 г., след което на 31.01.2024 г. производството по делото е прекратено. От данните по делото не се установява какво обстоятелство е наложило необходимостта за определяне на този изключително кратък срок. Съдът е нарушил правото на защита на ищеца и е обезсмислил осъществяването на правната помощ. Целта на предоставената правната помощ не е просто да бъде удовлетворено отправеното искане, а да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, по аргумент от чл. 3 от Закона за правната помощ, съгласно който, целта на закона е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. В случая, предоставената правна помощ не е била ефективна, като на служебно назначения адвокат нито е връчен препис от исковата молба, нито е даден адекватен срок за запознаване с делото. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, поради което постановеното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и изпълнение на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, като на ищеца, чрез назначеният му процесуален представител, бъдат дадени указания за отстраняване на посочените нередовности на исковата молба. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 236 АПК Върховния административен съд, трето отделение