Определение № 8411 от 29.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7313/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. П. К., [ЕГН], от гр. Дупница, против определение № 1289/08.06.2026г. постановено по адм.дело № 318/2026г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което на основание чл.158, ал.3 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка(ЗПАМ) № 26-4332-000509/03.02.2026 г. на полицейски инспектор към отдел "Пътна полиция" – СДВР, издадена на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП. Ответната страна не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, след като прецени направените в частната жалба оплаквания, във връзка с доказателствата по делото намира същата за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на В. П. К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка(ЗПАМ) № 26-4332-000509/03.02.2026 г. на полицейски инспектор към отдел "Пътна полиция" – СДВР, издадена на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП. В жалбата е направено особено искане на основание чл.166, ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. С разпореждане № 1110 ат 18.05.2026г., след извършена служебна проверка за редовността на жалбата, съдът е оставил жалбата без движение, като на основание чл. 158, ал. 1 АПК е указал на жалбоподателя в седмодневен срок от връчване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на АС-Кюстендил в размер на 5,11 евро, както и е указал последиците от неизпълнението им в срок. Съобщението за разпореждането е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя на 27.05.2026г. С оспореното определение №1289/08.06.2026г. първоинстанционният съд е приел, че дадените на жалбоподателя с разпореждане от 18.05.2026г. указания не са изпълнени в срок, изтичащ на 03.06.2026г., а и към момента на произнасянето, поради което на основание чл. 158, ал. 3 АПК е оставил без разглеждане сезиращата го жалба и е прекратил производството по делото. С частната жалба са приложени преводно нареждане от 27.05.2026 г. на Уни Кредит Булбанк за внесена държавна такса по сметка на Административен съд – Кюстендил в размер на 5,11 евро с основание - държавна такса по адм.д. №318/2026г. на АС – Кюстендил, както и копие от известие за доставяне с дата на изпращане 04.06.2026г. и получаване в АС-Кюстендил на 09.06.2026г. При тези фактически установявания и с оглед приложените по делото писмени доказателства настоящият състав на Върховния административен съд намира обжалваното определение за неправилно. В конкретния случай дължимата държавна такса е внесена в определения седмодневен срок, видно от представеното платежно нареждане, а само документът, който удостоверява това обстоятелство, е изпратен като едно от задължителните приложения към жалбата един ден след този срок. Фактическото внасяне на държавната такса в срок, без представяне на документ за това в същия срок, не води до извод за неизпълнение на дадените указания. Противният подход би бил формалистичен, още повече че дължимостта на държавната такса не е определяща за възникване на правото на жалба при наличие на множество възможности за освобождаване, а и заплащане в края на процеса (аргумент от чл. 77 от ГПК). Противоречащ на принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 4 АПК е пропускът на съда да извърши проверка за постъпване по сметката на съда на внесената още на 27.05.2026г. държавна такса. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е допуснал нарушение, което налага отмяна на обжалваното определение и изпращане делото на същия съдебен състав с указание за продължаване на процесуалните действия по жалбата на В. П. К.. Страните не претендират присъждане на разноски по настоящото дело. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд,