Определение № 1163 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4147/2025 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Х. Т. Б. против определение № 452/05.05.2025 г. по въззивно гр.д. № 140/2024 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимна страна, и е срещу подлежащ на обжалване пред Върховен касационен съд съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Х. Б. поискала от въззивния съд да измени своето въззивно решение, постановено по гр.д. № 140/2024 г. в частта, с която е натоварена по чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати припадащата й се част от сторени по делото разноски от насрещната страна – ищеца Б. П.. Счита, че не дължи такива. Въззивният съд, в обжалваното определение, оставил молбата без разглеждане, защото я счел за недопустима – изхожда от страна по делото, която не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което и тя не може да иска изменение на решението в частта за разноските. Определението е неправилно, постановено в противоречие с чл. 80 ГПК, който поставя условие към страната, поискала присъждане на разноски и то, в случай, когато съдът й е присъдил, но е допуснал грешка в размера; при пропуск да присъди разноски, списък по чл. 80 ГПК не е нужен (ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В случая не само, че разноски в полза на Х. Б. въззивният съд не е присъдил, но и тя не иска с молбата си по чл. 248, ал. 1 ГПК да го стори, т.е. не е „страна, поискала присъждане на разноски“. Нито по силата на закона, нито по силата на логиката, за разглеждане на искането й е нужно да е представила списък по чл. 80 ГПК. В заключение, определението на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на Х. Б. е допустимо и следва да бъде разгледано по същество. МОТИВИРАН от горното, съдът