Определение № 6341 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Г. Д. В. от гр. Ямбол срещу определение № 810/18.05.2026 г., постановено по адм. дело № 98/2026 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане [номер]/03.07.2000г. и разпореждане [номер]/19.09.2000г., двете на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Ямбол (ТП на НОИ – Ямбол), производството по делото е прекратено и преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ – Ямбол по подведомственост за произнасяне по жалбата, а в частта на претенцията за неимуществени вреди жалбата му е оставена без разглеждане като нередовна. Частният жалбоподател навежда аргументи за неправилност на определението, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на оспорения съдебен акт и произнасяне на съда по същество на спора. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Ямбол, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С. Михова в представено писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от Г. Д. В., уточнена с молба вх.№1092/29.04.2026г., срещу разпореждане [номер]/03.07.2000г. и разпореждане [номер]/19.09.2000г., двете на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Ямбол. С оспореното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Г. Д. В.., прекратил е производството по делото и е изпратил жалбата на органа в хипотезата на чл. 130, ал. 4 от АПК. Приел е, че е сезиран с искане за отмяна на разпореждане [номер]/03.07.2000г. и разпореждане [номер]/19.09.2000г., двете на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Ямбол, които обаче са обжалвани пред съда преди да е била изчерпана възможността за оспорването им по административен ред. С жалбата са претендирани неимуществени вреди в размер 5000 лв. – за претърпени вреди от жалбоподателя в резултат на това, че с прекатегоризирането на подземния труд с надземен от първа категория, е бил лишен от право на безплатна медицинска помощ до края на живота си за заболявания, настъпили вследствие на подземния му труд в рудника. С Разпореждане № 525/31.03.2026г. на подателя са дадени указания, че следва да уточни претенцията си за неимуществени вреди във вид на предявена искова молба с посочен ответник, отменен като незаконосъобразен административен акт, да конкретизира в какво се изразяват вредите и период за който ги претендира, да обоснове причинна връзка между отменения акт и неимуществените вреди. С депозираната молба с вх.№1092/29.04.2026г. от адв. Маринов от името на жалбоподателя е уточнен размер на вредите, но не се сочат период на исковата претенция, ответник, отменен акт и причинна връзка между отменения акт и неимуществените вреди. Поради това делото в тази част е прекратено поради липса на редовна искова молба. Определението е валидно, допустимо и правилно във всички негови части. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО във вр. с чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО жалбите срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях подлежат на обжалване в едномесечен срок от получаването им пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО предвижда, че ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Правилно, след като първоинстанционният съд е установил, че е сезиран с жалба срещу административни актове, които подлежат на задължителен контрол пред по-горестоящия орган, чието решение се оспорва пред административния съд, е оставил без разглеждане жалбата срещу процесните разпореждания на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Ямбол и в хипотезата на чл. 140, ал. 3 от АПК ги е изпратил на компетентния да се произнесе орган - директора на ТП на НОИ – Ямбол. Обосновани са правните изводи на съда, касаещи приложението на специалния закон, а именно КСО, който предвижда задължително изчерпване на предвидения с него административен ред за оспорване на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, каквито са процесните. Като е достигнал до краен извод за недопустимост на първоинстанционната жалба Административен съд - Ямбол е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По отношение оставянето на исковата молба с претенция за неимуществени вреди в частната жалба не са изложени конкретни оплаквания. При извършената служебна проверка на съдебния акт в тази част касационният състав не констатира пороци, водещи до отмяната му. Тъй като исковото производство се образува и развива по волята на ищеца, на съда трябва да са ясно посочени от него ответникът, предметът и обхватът на търсената защита. Разпоредбата на чл. 158, ал. 3 АПК е императивна и изрично повелява, че в случай на неотстраняване в срок на констатираните от съда нередовности на исковата молба, тя следва да бъде оставена без разглеждане, респективно производството по делото да се прекрати. Прилагайки законовата норма, съдът е постановил процесното определение, тъй като действително нередовностите на исковата молба не са били отстранени. Волята на ищеца е останала неясна, тъй като въпреки дадените указания не са посочени ответник, отмененият като незаконосъобразен административен акт, в какво се изразяват вредите и период за който ги претендира, наличие на причинна връзка между отменения акт и неимуществените вреди. Като се е произнесъл в този смисъл административният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила в тази част. По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение