Определение № 13496 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11007/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Й. М. и Г. Н. К., подадена чрез адв. Д. С., против определение № 19315 от 09.10.2024 г., постановено по адм. дело № 6113/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставено без уважение искането им за конституиране като заинтересовани страни в производството. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се претендира отмяната му и връщане на делото за конституиране на частните жалбоподатели като заинтересовани страни в производството. Ответниците главен архитект на Столична община и Т. Г. Б., в писмени отговори, изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на Т. Г. Б. срещу заповед № РА-30-335/02.11.2016 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“, Столична община, с която е наредено Д. С. Б. (съпруг на жалбоподателката) да премахне описания в заповедта незаконен строеж. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане направеното от адв. С. искане за конституиране на частните жалбоподатели като заинтересовани страни в производството по оспорване на заповедта за премахване на незаконния строеж. За да постанови този резултат, съдът е изложил съображения, че по отношение искането за конституиране на М. Й. М. вече има произнасяне по делото с влязъл в сила съдебен акт (определение № 7770 от 05.12.2018 г. постановено по адм. дело № 6113/2018 г. по описа на АССГ, оставено в сила с определение № 2322 от 18.02.2019 г., постановено по адм. дело № 567/2019 г. по описа на ВАС) и при липсата на нови обстоятелства повторно направеното искане е недопустимо. По отношение искането на адв. Стойчевска за конституиране на другия частен жалбоподател - Г. Н. К., съдът е посочил, че то също е недопустимо, като подадено от лице без представителна власт, поради което също го е оставил без разглеждане. Така постановеното определение е правилно. Настоящата съдебна инстанция сподели по реда на чл.221, ал.1,предл. второ от АПК изводите на първоинстанционния съд, че по отношение искането за конституиране на М. Й. М. като заинтересована страна в производството вече е налице произнасяне с влязъл в сила съдебен акт, който е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на същото искане повторно. Постановеното по делото и влязло в сила определение № 7770 от 05.12.2018 г. по адм. дело № 6113/2018 г. по описа на АССГ, е задължително за съдилища, учрежденията и общините в Република България съгласно чл. 297 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, поради което формираната с него сила на присъдено нещо по отношение конституирането на М. М. като заинтересована страна в производството следва да бъде зачетена и не може да бъде пререшавана. Правилен е и изводът на АССГ за недопустимост на искането за конституиране като заинтересована страна на другия частен жалбоподател Г. К.. Към мотивите на първоинстанционния съд следва да се добави, че освен като подадено от лице без представителна власт, искането е направено и в хода на вече образувано съдебно производство по оспорване на заповедта за премахване на незаконния строеж и не е с характера на такова, с което съдът бива сезиран при оспорване законосъобразността на административен акт, за да има последният задължението по чл. 158 АПК да даде указания и срок за отстраняване на констатирани нередовности по жалбата, в случая по чл. 151, т. 2 АПК. Освен това, дори да се приеме, че искането за конституиране е редовно и е подадено от лице с представителна власт, то същото е недопустимо на друго самостоятелно основание. От доказателствата по делото се установява, че Г. К. е придобил собственост върху 1/6 идеална част от имота, едва през 2020 г., след издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж и в хода на вече образуваното съдебно производство по оспорването ѝ. При тези данни към момента на издаване на заповедта той не е бил лице с права в съответния имот, поради което същият законосъобразно не е бил посочен като заинтересовано лице нито от страна на административния орган, нито е приет за такъв от съда, с оглед обстоятелството, че е придобил собственически права върху имота след издаването на административния акт. По изложените съображения обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следа да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 236 АПК,