Определение № 223 от 19.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 850/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Г. Я. срещу определение №100035 от 21.01.2021г., постановено по ч.т.д.№358/2019г. на Бургаски апелативен съд, ТО, с което е оставено без уважение искането на В. Я. за връщане на държавната такса, внесена от нея по въззивна жалба срещу решение №78/21.05.2019г. по т.д.№94/2018г. на Бургаски окръжен съд. В частната жалба (неправилно наименувана частна касационна жалба), се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Сочи се, че внесената държавна такса във връзка с въззивната жалба на Я. срещу първоинстанционното решение подлежи на връщане като недължимо платена, тъй като въз основа на въззивната жалба не е било образувано въззивно производство. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В обжалваното определение е посочено, че с влязло в сила определение, постановено по ч.т.д.№358/2019г. на Бургаски АС, е потвърдено определение от 04.11.2019г. по т.д.№94/2018г. на Бургаски ОС, с което е била оставена без уважение молбата на В. Я. за възстановяване по реда на чл.64, ал.2 ГПК на срока за обжалване на решение №78/21.05.2019г. по т.д.№94/2018г. на Бургаски ОС. От приложената към първоинстанционното дело вносна бележка е видно, че във връзка с молбата за възстановяване на срока за обжалване на решението на основание чл.65, ал.2 ГПК В. Я. е представила документ за внесена по въззивната й жалба държавна такса в размер 650лв. по сметката на Бургаски апелативен съд. За да остави без уважение искането за връщане на внесената държавна такса по въззивната жалба, съставът на Бургаски АС е приел, че във връзка с развилото се производство по администриране на молбата по чл.65, ал.2 ГПК, не се дължи връщане на внесената държавна такса. Посочвайки, че съгласно чл.4б ЗДТ се връщат само недължимо внесените държавни такси, апелативният състав е изложил съображения, че в случая държавната такса е внесена в съответствие с разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗДТ като покрива разходите на съда по произнасяне по молбата за възстановяване на срока и че неблагоприятният за молителката резултат в производството по чл.64, ал.2 ГПК, не е основание да се приеме че внесената такса е недължимо платена. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. В съответствие с изискването на чл.65, ал.2 ГПК, В. Я. е внесла държавната такса в размер на 650лв., дължима за въззивното производство по обжалване на първоинстанционното решение. За производството по реда на чл.64, ал.2 ГПК пред съда, постановил акта, чиито срок за обжалване се иска да бъде възстановен, не се дължи държавна такса, поради което не може да се приеме, че процесната държавна такса служи за покриване разходите на съда за произнасяне по молбата по чл.65, ал.2 ГПК. В случая държавната такса от 650лв. е внесена от Я. за образуване на въззивно производство по въззивната й жалба, каквото производство (въззивно дело), въобще не е образувано пред Бургаски АС. Поради липсата на образувано въззивно производство по въззивната жалба на Я. срещу първоинстанционното решение, внесената държавна такса за въззивното производство се явява недължимо платена и подлежи на връщане на вносителя основание чл.4б ЗДТ. Компетентен да върне държавната такса на молителката е Бургаския апелативен съд, по чиято сметка е внесена процесната такса. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение