Определение № 51 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 457/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. П. П. и М. Г. К. - П. против определение № 2476/06.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 3599/2020 г. от 10-ти състав на САС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на САС е оставил без разглеждане частна жалба против разпореждане за внасяне на държавна такса по предявени от жалбоподателите искове на първоинстанционен съд, като е приел, че същото не подлежи на обжалване. Доводите на жалбоподателите в насока, в какъв размер се дължи държавна такса по предявените от тях искове са неотносими към настоящото производство, което има за цел произнасяне по въпроса, подлежи ли на самостоятелно обжалване разпореждане на съд, с което се определя дължимата държавна такса по предявени искове. Това разпореждане не слага край на производството и неговото обжалване не е изрично посочено в разпоредба на ГПК, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване.На обжалване ще подлежи съдебният акт, с който се връща исковата молба, при евентуално невнасяне на определената от съда държавна такса и в това производство, по реда на инстанционния контрол, съдът ще направи преценката доколко правилно е определена дължимата държавна такса. Самото разпореждане, с което производството по делото се оставя без движение, с указания за внасяне на държавна такса не е от категорията съдебни актове, подлежащи на обжалване, поради което правилно и законосъобразно САС е оставил подадената против това разпореждане частна жалба без разглеждане. Водим от горното, състав на ВКС