Определение № 13712 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10958/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по повод две частни жалби против Определение № 9627/30.08.2024 год., поправено с Определение № 9664/04.09.2024 год. и двете по административно дело № 8061/2024 год. по описа на Върховен административен съд, Шесто отделение, както следва:

1. От „Сдружение за дивата природа – Балкани“ с ЕИК 831467860, представлявано от П. Цветков, чрез представител по пълномощие – адв. И. Велов от Софийска адвокатска колегия. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При оспорване на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, частният жалбоподател намира за необоснован извода на съда, за наличието на особено важни държавни интереси, които са обосновани от административния орган, както и наличието на надлежни доказателства за това. По мнение на оспорващия, съдът безкритично е повторил тезите на административния орган, че път І-І през Кресненско дефиле е най-опасният участък в националната транспортна мрежа. В тази връзка е заявено, че обективираната в административния акт статистика за възникнали пътно-транспортни произшествия (ПТП) със смъртни случаи е невярна. Акцентира се и на обстоятелството, че през 2022 год. е приложено предписание на Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“ от 2019 год., като създадената нова организация на движението значително е намаляла възникналите ПТП в района. В този смисъл е формиран извод, че съдът е установил неправилно фактите, поради което неправилно е формирал правните си изводи и на база грешно възприетите факти, съдът неправилно е приложил материалния закон. От страна на оспорващия са развити и съображения, съгласно които, първоинстанционният съдебен състав е приел, че административният орган е мотивирал наличието на едно от основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК за защита на особено важни държавни интереси с необходимостта от навременното реализиране на инвестиционното предложение. В съответствие с развитите в тази връзка доводи е посочено, че не е налице пряка причинна зависимост и не са посочени аргументи за това, че по-късното изпълнение на административния акт може /има вероятност/ да доведе до настъпването на значителна или трудно поправима вреда, след като този проект е бил бавен години наред. Твърди се също, че съдът не е обсъдил обективираните в жалбата доводи, че започването на строежа на предвиденото в решението по ОВОС инвестиционно намерение би обезсмислило съдебния контрол върху законосъобразността му. Заявени са доводи за нарушаване на чл. 236, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, доколкото се твърди, че първоинстанционният състав не е обсъдил възраженията и доводите на жалбоподателите, като не е преценил и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по отношение на твърденията за липса на сочените от административния орган основания за допускане на предварително изпълнение на административния акт. В подкрепа на тези доводи и аргументи е направено позоваване на различни разпоредби от Общностното и национално законодателство.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и присъждане на разноски;

2. От „Асоциация на парковете в България“ с ЕИК 131066056, представлявано от С. Арангелов, чрез представител по пълномощие – адв. И. Велов от Софийска адвокатска колегия. В частната жалба е заявено, че оспореното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на това твърдение са развити доводи и аргументи, аналогични с тези, обективирани в частната жалба на „Сдружение за дивата природа – Балкани“. Заявено е искане за отмяна на оспорения първоинстанционен съдебен акт и присъждане на разноски.

Ответникът – министър на околната среда и водите е представил писмени отговори по двете частни жалби, в които е развил обстойни доводи и твърдения, съгласно които оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. Заявени са аргументи, че подадените частни жалби са недопустими, доколкото административният акт – Решение № 89/11.06.2024 год. на министъра на околната среда и водите за допускане на предварително изпълнение на Решение № 5 - ПР/2024 год. на министъра на околната среда и водите за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда вече е било предмет на съдебен контрол по адм. дело № 6698/2024 год. по описа на ВАС. В тази връзка е посочено, че с Определение № 8374/05.07.2024 год., по адм. дело № 6698/2024 год., Тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата против Решение № 89/11.06.2024 год. на министъра на околната среда и водите. Така постановеното определение на Тричленния състав на ВАС е оставено в сила с Определение № 9677/05.09.2024 год. по адм. дело № 8206/2024 год. на Петчленен състав на ВАС. В съответствие с тези фактически обстоятелства, ответникът е формирал извод, че Решение № 89/11.06.2024 год. на министъра на околната среда и водите е потвърдено като законосъобразно с влязъл в сила съдебен акт, поради което и повторното му оспорване се явява недопустимо в хипотезата на чл. 215, т. 4 и чл. 177, ал. 3 от АПК. В условията на алтернативност, от страна на ответния административен орган са развити и доводи за неоснователност на частните жалби.

В съответствие с обстоятелствено развитите доводи и аргументи е формулирано искане за оставяне без разглеждане на двете частни жалби, а при преценка за тяхната допустимост – същите да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.

След анализ на заявените в частните жалби твърдения и искания, като взе предвид приложените по делото доказателства и съобрази закона, настоящият Петчленен състав на ІІ колегия на ВАС приема следното:

С оспореното Определение № 9627/30.08.2024 год., постановено по административно дело № 8061/2024 год., състав на ВАС, Шесто отделение е отхвърлил жалбите на „Сдружение за дивата природа – Балкани“ и на Сдружение „Асоциация на парковете в България“ срещу Решение № 89/11.06.2024 год. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 60, ал. 3, вр. с ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на Решение № 5 - ПР/2024 за преценяване на необходимостта за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на министъра на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва ОВОС на инвестиционно предложение „Изменение на инвестиционното предложение „Подобряване на трасето на Лот 3.2 на Автомагистрала „Струма“, по Източен вариант Г 10.50“. С последващо Определение № 9664/04.09.2024 год., постановено по административно дело № 8061/2024 год. е допусната поправка в диспозитива на Определение № 9627/30.08.2024 год. по административно дело № 8061/2024 год. на ВАС, като вместо: „Определението не подлежи на обжалване, съгласно допълнението на чл. 99, ал. 9 ЗООС /ДВ бр. 70 от 20.08.2024 год./“ да се чете: „Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд“.

За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съдебен състав е споделил доводите, обективирани в оспорения административен акт, относно наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно наличието на особено важни държавни интереси, обосновани с необходимостта от навременното реализиране на инвестиционното предложение. В подкрепа на това твърдение са заявени мотиви, съгласно които, финализирането на проекта за Автомагистрала (АМ) „Струма“ е от изключително значение с оглед задължението на Република България да завърши TEN-Т мрежата до края на 2030 год., като всяко забавяне на този процес може да доведе до необходимост от възстановяване на разходени европейски средства. Наличието на особено важни държавни интереси са обосновани и с факта, че Път І-І през Кресненското дефиле е най-опасния участък на националната транспортна мрежа, като навременната реализация на инвестиционното предложение, предмет на Решение № 5-ПР/2024 год. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда ще намали предпоставките за пътно-транспортни произшествия, което ще осигури живота и здравето на хората. Развити са и мотиви, съгласно които, повишаване на качеството и сигурността на пътната мрежа ще канализира постигане на стратегическите цели на транспортния отрасъл в икономически аспект. Посочено е, че част от мерките в Концепцията за националната сигурност е да се създаде необходимата подвижност в инфраструктурата на държавата. В този смисъл, изграждането и модернизирането на обекти с национално значение е основополагащ фактор за осигуряване на условия, гарантиращи обществения ред и сигурност. В заключение, първоинстанционният съд е приел, че доводите на жалбоподателите са свързани със законосъобразността на решението да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение, а не със законосъобразността на обжалвания административен акт, с който е допуснато предварително изпълнение на решението. По мнение на съдебния състав, липсват конкретни доводи за неблагоприятно въздействие на околната среда, каквито обществени интереси защитават сдруженията.

Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно.

На първо място, настоящият касационен състав не споделя доводите на ответния административен орган за недопустимост на оспорването, доколкото процесното Решение № 89/11.06.2024 год. на министъра на околната среда и водите е оспорено по съдебен ред от друго екологично сдружение – „Българска фондация биоразнообразие“, като с Определение № 8374/05.07.2024 год., постановено по адм. дело № 6698/2024 год. на ВАС, Шесто отделение, оставено в сила с Определение № 9677/05.09.2024 год. по адм. дело № 8206/2024 год. на ВАС, Петчленен състав – ІІ колегия, оспорването е било отхвърлено. Действително, с цитираните съдебни актове е приета за неоснователна жалба против административния акт, но това не препятства възможността на други правни субекти (каквито са настоящите жалбоподатели) при обосноваване на правния си интерес да оспорят същото разпореждане за допускане на предварително изпълнение с твърдения за липса на нормативните изисквания за постановяване на акт от категорията на процесния. В случая, доколкото от предмета на дейност на двете сдружение се обосновава правният им интерес от оспорване, то наличието на предходно оспорване на допуснатото от органа предварително изпълнение на административния акт не преклудира възможността им, на собствено основание да претендират отмяна на същия административен акт.

По изложените съображения, съдът намира оспорванията за допустими. Разгледани по същество, частните жалби се явяват неоснователни.

Оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 89/11.06.2024 год. е постановено с правно основание чл. 60, ал. 3, във връзка с ал. 1 от АПК. В разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК е указана възможността в административния акт да се включи разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Алинея 3 на същата разпоредба предвижда възможността предварително изпълнение да бъде допуснато и след постановяването на акта.

Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт - допуснато независимо дали по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган (какъвто е настоящия случай), сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, доколкото придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В този смисъл и в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да обоснове наличието на една или няколко от лимитативно изброените в разпоредбата предпоставки, обосноваващи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на административния акт. Спирането на изпълнението зависи от преценката дали са налице основанията за допускане на предварително изпълнение, както и от това дали с допуснатото предварително изпълнение ще се изпълнят целите на разпоредбата и дали няма да се увреди интерес на жалбоподателя, противопоставим по степен на важност на защитените с нормата на чл. 60 от АПК интереси.

Видно от мотивите на оспореното решение, административният орган е обосновал необходимостта от допускане на предварително изпълнение на Решение № 5 – ПР/2024 год. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда с необходимостта от навременното реализиране на инвестиционното предложение, което е от значение за реализиране на Трансевропейската транспортна мрежа, осигуряването на пътната мрежа в Република България, осигуряването на пътната мрежова връзка, както в страната, така и със съседните държави, изпълнение на стратегическите приоритети с оглед националната сигурност, намаляване на пътно-транспортните произшествия, осигуряване на икономическото развитие на страната, както и осигуряване на навременното изпълнение на обект АМ „Струма“ в неговата цялост с оглед поетите ангажименти във връзка с членството на страната в Европейския съюз.

С оглед приложените по делото писмени доказателства, законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че административния орган е доказал наличието на предвидените в чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки, обосноваващи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на административния акт. В този смисъл, обосновано е отчетено обстоятелството, че АМ „Струма“, като част от Трансевропейската транспортна мрежа (ТЕN-T) съставлява пътна артерия с голямо значение за интегрирането на националната транспортна инфраструктура в европейската транспортна система, осигурявайки най-краткия маршрут между река Дунав и Егейско море.

Необходимостта от допускане на предварително изпълнение на административния акт, в случая цели защитата на особено важни държавни интереси, доколкото АМ „Струма“ е национален обект, обявен с Решение № 250 на Министерски съвет от 25.04.2013 год. Наличието на значителни държавни интереси се обосновава и от факта, че Лот 3.2 на АМ „Струма“ е включен в „Интегрирана транспортна стратегия в периода 2030 год.“, което в съответствие с § 1, т. 76 от ДР на ЗООС го категоризира като „обект със стратегическа важност“. Обществената значимост от реализиране на инвестиционното предложение се извежда и от факта, че проектът за изграждане на АМ „Струма – ЛОТ 3.2“ е включен в Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027.

Анализът на приложените по делото доказателства обосновава извод за наличие и на друга от предвидените в чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение на административния акт – а именно за осигуряване животът или здравето на гражданите. При обосноваване на тази нормативно изискуема предпоставка, обосновано е прието както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, че съществуващият Път І-І през Кресненското дефиле е един от най-опасните пътни участъци в националната транспортна мрежа, по който път възникват множество пътно-транспортни произшествия. По мнение на настоящия касационен състав, неоснователни са обективираните в частните жалби възражения относно броя на възникналите ПТП със смъртни случаи в посочения пътен участък, доколкото наличието на множество ПТП – 22 с 3-ма загинали (както сочат самите жалбоподатели) предполага предприемане на адекватни мерки за предотвратяване на пътния травматизъм, каквато мярка безспорно съставлява реализиране на АМ „Струма“ в цялост.

Така посочените обстоятелства не се променят от заявеното в частните жалби твърдения, че през 2022 год. е приложено предписание на Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“ от 2019 год., като създадената нова организация на движението значително е намаляла възникналите ПТП в района. Тази нова организация не променя обстоятелството, че Път І-І през Кресненското дефиле няма дублираща алтернатива, което го лишава от възможността да бъде затворен за движение с цел подобряване на експлоатационното му състояние.

Горните фактически установявания обосновават извод за наличие на две от нормативно изискуемите от чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки - осигуряване животът или здравето на гражданите и защитата на особено важни държавни интереси.

В случая, заявените от жалбоподателите доводи преимуществено касаят законосъобразността на решението да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение, в т.ч. и твърдяните в жалбата съществени нарушения на екологичното законодателство и конкретно Закона за биологичното разнообразие, Директива 92/43/ЕИО, Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. Така заявените възражения и твърдения са неотносими към настоящия спор, доколкото касаят законосъобразността на Решение № 5 – ПР/2024 год. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, а не решението за допускане на предварителното му изпълнение, какъвто е предмета на настоящото дело.

Възраженията, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата за вредите (писмо от 09.08.2019 год. на Европейската комисия), за което се твърди, че съдържа твърдения, че ИП ще нанесе необратими щети върху защитените зони по Натура 2000 отново касае законосъобразността на Решение № 5 – ПР/2024 год., а не акта за допускане на предварителното му изпълнение.

Преценката за законосъобразност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на административния акт изисква и преценка, дали няма с това предварително изпълнение да се увреди интерес на жалбоподателя, противопоставим по степен на важност на защитените с нормата на чл. 60 от АПК интереси. В случая, от страна на частните жалбоподатели не са ангажирани конкретни доказателства, удостоверяващи заявеното от тях твърдение, че засягането на околната среда от предварителното изпълнение на Решение № 5 – ПР/2024 год. по интензитет е противопоставимо на особено важните държавни и обществени интереси, които предварителното изпълнение цели да защити, както и необходимостта от адекватни мерки за осигуряване живота и здравето на гражданите. При липса на такова насрещно доказване, не е налице основание да се приеме, че заявеният от жалбоподателите интерес е с приоритет пред обществените интереси, защитени от административния орган.

При така изложените мотиви, частните жалби се явяват неоснователни, а оспореното определение, като законосъобразно следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 236 от АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на ІІ колегия,