Решение № 304 от 27.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г.

Решение № 304 от 27.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. И. против решение от 16.12.2011 г. по в. гр. д. № 3919 от 2008 г. на Софийския градски съд, II-а гражданско отделение, с което е оставено в сила решение от 21.10.2008 г. по гр. д. № 18652 от 2007 г. на Софийския районен съд, 72 състав за отхвърляне на предявения от В. Г. И. срещу В. Т. З., Г. Й. Е. и М. Й. Павлова иск за делба на съсобствен по наследство от Г. Е. З., починал на 03.01.2003 г., недвижим имот. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. В писмен отговор от 07.03.2012 г. пълномощникът на ответника Г. Й. Е. оспорва жалбата. Останалите ответници В. Т. З. и М. Й. Павлова не взема становище по нея. С определение № 381 от 18.05.2012 г. по настоящото дело ВКС, Второ г. о. е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК поради констатирано противоречиво разрешаване от съдилищата на въпросите: от кога започва да тече давностният срок за предявяване на искането по чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазена част от наследството, как може да бъде заявено това искане и счита ли се то заявено с предявяване на иска за делба. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по поставения правен въпрос счита следното: Искът за намаляване на завещателни разпореждания по чл. 30, ал. 1 от ЗН се погасява по давност, защото е самостоятелен иск, отделен от иска за делба и за него не се прилага разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗС. В ППВС № 7 от 1973 г. на ОСГК на ВС, което представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е прието, че при липса на специален срок следва да се приложи общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Прието е още, че за завещанията този срок започва да тече от момента, когато заветникът упражни своите права. Упражняването на правата по завещанието следва да се извърши с действия, сочещи по несъмнен начин намерението на ползващото се от завещанието лице да приеме наследството. В практиката недвусмислено се приема, че такова действие е обявяването на завещанието от заветника по предвидения в ЗН ред. Обявяването на завещанието от трето лице, обаче, не може да се приеме за действие, с което се упражняват правата по завещанието, тъй като в този случай липсва изразена от заветника воля за упражняване правата му по това завещание. Моментът на узнаването на завещанието от наследника, чиято запазена част е накърнена, също не може да се приеме за момент на упражняване на правата по завещанието, тъй като назначеният със завещанието наследник може и да реши да не се ползва от завещанието. В този смисъл е и постановената задължителна практика на ВКС, обективирана в решения № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538 от 2010 г. на ВКС, Първо г. о., № 208 от 07.05.2012 г. по гр. д. № 820 от 2011 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 142 от 21.04.2012 г. по гр. д. № 988 от 2011 г. на ВКС, Второ г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Искането по чл. 30, ал. 1 от ЗН на наследника, чиято запазена част е накърнена със завещанието, може да бъде заявено както с отделен иск, така и с иска за съдебна делба на имота, за който ищецът знае, че е завещан на ответника по делото, така и с възражение, направено в хода на делбеното производство. С оглед на това разрешение на поставените по делото правни въпроси обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено поради следното: С него по същество съдът е отхвърлил иска за делба, като е приел, че ищцата В. Г. И. не е съсобственик на процесния имот, тъй като със завещание от 15.03.1990 г. наследодателят Г. Е. З. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на внука си Г. Й. Е., а направеното от ищцата искане за възстановяване на запазената й част от наследството е погасено по давност, тъй като от датата на обявяване на завещанието /12.02.2003 г./ до датата на съдебното заседание, в което ищцата е предявила това свое искане /19.03.2008 г./ са изминали повече от 5 години. Съдът не е взел предвид, че завещанието е било обявено не от ползващото се от завещанието лице Г. Й. Е., а от самата ищца, поради което в този случай обявяването на завещанието не е действие, с което се упражняват правата на Г. Е. по това завещание. Последният е заявил недвусмисленото си намерение да се ползва от правата по завещанието /упражнил е правата си по това завещание/ едва в съдебното заседание от 19.03.2008 г., когато неговият пълномощник е представил завещанието като доказателство по делото за делба. Поради това едва от тази дата е започнал да тече 5-годишния давностен срок за предявяване на искането на ищцата за възстановяване на запазената й част от наследството на Г. З. До предявяването на това искане в съдебното заседание от 19.03.2008 г. не са изминали 5 години, поради което то не е погасено по давност и следва да се разгледа от съда. След отмяна на решението се налага да бъдат извършени нови процесуални действия, свързани с определяне на запазената и разполагаема част от наследството на Г. З. и съответно определяне на квотите на съсобствениците, поради което и на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение