Определение № 76 от 02.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3433/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от И. И. Г. за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 60190/17.12.2021 г. в частта за разноските, присъдени на касатора „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез намаляването им поради прекомерност. Молителката твърди се, че пред касационната инстанция не е направила възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като не била призована за откритото съдебно заседание, поради което го заявява с настоящата молба. Насрещната страна по молбата - „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез пълномощника си адв. Н. Б. в писмен отговор излага доводи за неоснователност на искането с правно основание чл.248 ГПК, тъй като възражението по чл.78, ал.5 ГПК не е своевременно заявено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима, доколкото е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК, но е неоснователна. С решение № 60190/17.12.2021 г. по настоящото дело съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС е присъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК на касатора - ответник разноски в размер на 4 558,76 лв. за трите съдебни инстанции съобразно отхвърлената част на иска, включващи разноски за държавни такси за въззивно и касационно обжалване, депозит за вещо лице и адвокатски възнаграждения за трите съдебни инстанции. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС когато възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК се прави за първи път по реда на чл.248, ал.1 ГПК с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, т.е. след като производството по делото вече е приключило и разноските са присъдени, то е несвоевременно. В конкретния случай за насроченото открито съдебно заседание на 27.09.2021 г. пред ВКС ищцата И. И. Г. е била редовно призована чрез публикация в ДВ, бр. 63/30.07.2021 г., но последната не се е явила лично и не е била представлявана от процесуален представител. В отговора на касационната жалба, също не е заявено възражение по чл.78, ал.5 ГПК по отношение на претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, които са в размер на 2 628,00 лв. с вкл. ДДС. Ето защо, възражението за прекомерност, направено едва с молбата по чл.248 ГПК по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, се явява несвоевременно, което обуславя неоснователност на искането за изменение на акта в частта за адвокатското възнаграждение, заплатено за защита пред касационната инстанция. По отношение на заплатените от ответното дружество адвокатски възнаграждения за първите две инстанции, възраженията по чл.78, ал.5 ГПК са своевременно заявени от процесуалния представител на ищцата – в открити съдебни заседания до приключване на устните състезания в съответната инстанция, като същите са основателни. Претендираното и заплатено от ответника възнаграждение за първата и за въззивната инстанции /всяко едно в размер на 2 628,00 лв. с вкл.ДДС/ се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което размерът на възнагражденията следва да се редуцира до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. – по 1 317,20 лв. с вкл.ДДС за всяка от двете инстанции. При това положение, дължимите на касатора разноски - за държавни такси, вещи лица и адвокатски възнаграждения за трите съдебни инстанции, съобразно отхвърлената част на иска, възлизат на 3 113,50 лв., поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважена, чрез намаляването им от 4 558,76 лв. на 3 113,50 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,