Определение № 9744 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8867/2026 г.

Производство е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на В. Х. Г. и С. Х. Г. и двете от гр. Варна, чрез процесуалния им представител адв. Димитров, против определение № 7953 от 18.06.2026г., постановено по адм. д. № 1611/2026г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което, поради просрочие и на основание чл. 159 т. 5 АПК, е оставена без разглеждане жалбата им срещу Заповед № 3181 от 18.09.2023г., издадена от кмета на община Варна, с която на основание чл. 190, ал. 1 във връзка с ал. 6 ЗУТ е разрешено на Д. Ж. Г. прокарването на временен път, който да премине и през имота на жалбоподателките ПИ идентификатор № 10135.2520.3296 със засегната площ от 53 кв.м. и с което определение е прекратено производството по делото. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като жалбоподателките твърдят, че не са пропуснали срока за оспорване, тъй като съобщението за издадената заповед не им е било редовно връчено. Навежда съображения за липса на предпоставки за връчването на заповедта по чл. 18а, ал. 9 АПК, тъй като навеждат съображения, че не е изчерпан редът да бъдат намерени не само на постоянния и настоящия им адрес, но и че не е изпълнено изискването да бъдат потърсени и по местоработата им, за която са били налични данни в НБД „Население“. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът кметът на община Варна не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни – адресати на оспореното определение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Варна е приел, че жалбоподателките В. Г. и С. Г. са били редовно уведомени за издадената и оспорена от тях заповед № 3181 от 18.09.2023г. при спазване на изискванията на чл. 18а, ал. 8, т.1 и ал. 9 от АПК. Обосновал е, че В. Г. е била уведомена по този ред на 13.11.2023г., а С. Г. съответно на 02.10.2023г., като подадената от тях жалба на 20.05.2026г. е подадена след срока по чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Поради това е приел, че жалбата е просрочена, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. От доказателствата по делото се установява, че оспорената заповед е била изпратена на двете жалбоподателки най – напред по пощата до настоящите им адреси, като по отношение на В. Г. писмото се е върнало с отбелязване – „непотърсено“, а това до С. Г. с отбелязване „непознат“. Публикувано е обявление за издадената заповед на основание чл. 61 АПК на интернет страницата на община Варна, като това е станало на 13.11.2023г. за адресатите В. Г. и Ж. Д., с посочен срок за обжалване до 27.11.2023г., включително, а за С. Г., е залепено уведомление на адреса по местоживеене на 02.10.2023г., с посочен срок за обжалване до 16.10.2023г. След това съответно на 28.04.2026г. за В. Г. и на 22.04.2026г. за С. Г. на адресите им по местоживеене е залепено обявление, че на 12.05.2026г. ще бъде пристъпено към изпълнение на заповед № 3181 от 18.09.2023г. И за предстоящото изпълнение са изпратени съобщения по пощата, които са се върнали непотърсени. Съгласно чл. 61 ал. 1 АПК, действал към момента на изпращане на съобщението в редакцията от ДВ бр. 77/2018г. в сила от 10.10.2019г. „Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството“. В случая оспореният акт е съобщен по реда на чл. 18а ал. 8 т. 1 във връзка с ал. 9 АПК, а именно „Когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения: 1. за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота“. Ал. 9 на чл. 18а АПК, предвижда, че „Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. В случая видно от цитираните по – горе факти не са били изпълнени условията по посочените разпоредби. Това е така, тъй като най – напред е направен само един опит с изпращане на акта по пощата по настоящите адреси на жалбоподателките. Като след това е пристъпено директно към уведомяване по чл. 18а, ал. 9 АПК, преди да е изчерпан редът по чл. 18, ал. 1, т. 1, тъй като не е направен опит жалбоподателките да бъдат намерени първо на настоящите им адреси /еднократното изпращане по пощата не изпълнява законовото изискване за това/, не е направен опит да бъде връчено съобщението и да бъдат намерени по постоянните им адреси или по месторабота, каквото изискване има по т. 1 на ал. 8, чл. 18а АПК. Следва да се посочи и че не се установяват предпоставките по ал. 9 на чл. 18а АПК, при наличието на които да бъде допустимо съобщаването на акта по посочения ред, а именно не е безспорно установено, че лицата не са могли да бъдат намерени на адреса от една страна по посочените по – горе съображения, а от друга не е удостоверено, че не се е намерило друго лице, което да получи съобщението. Дори обаче да се приеме, че са били налице предпоставките за това, то пак процедурата не е изпълнена, тъй като липсват удостоверяване, че е поставено съобщение на входната врата на апартамента или в пощата, като на обявлението досежно С. Г. е само отбелязано, че е залепено обявление на адреса по местоживеене. По отношение на В. Г. процедурата въобще не е изпълнена, тъй като за нея е представено само обявление, което е поставено на сайта на община Варна. Обявленията, които са били пак залепвани на адреса на жалбоподателките, които касаят действията по изпълнение на заповедта, са неотносими към настоящото производство, но дори и да се приеме, че са относими, то тъй като в тях не е посочен срок за оспорване на заповедта, съответно подадената от двете жалбоподателки жалба е подадена в срока по чл. 140, ал. 2 АПК. Предвид изложеното е неправилен извода на първоинстанционния съд за просрочие на жалбата. За пълнота следва да се посочи и че в ЗУТ е налице специален ред за съобщаване на актовете по този закон, включително правила при ненамерени заинтересовани лица, които не са били спазени и приложени в конкретния случай. Оспореното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизовдствените действия.. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение