Определение № 8013 от 18.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5475/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Териториална дирекция „Митница Бургас“, чрез процесуален представител П. Калчев - началник отдел "Правно - нормативен" при посочената дирекция, с юридическо образование съгласно представеното удостоверение за придобита юридическа правоспособност срещу разпореждане № 4599/05.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1038/2025 г. на Административен съд – Хасково, с което в производство по чл. 250 и сл. от АПК е наредено на посочената митница да преустанови незабавно и безусловно фактическите действия по принудително задържане на товарен автомобил, марка ДАФ с рег. [рег. номер], прикачено към него ремарке с рег. [рег. номер] и документите на същите, собственост на Б. А. – гражданин на Република Турция, като бъдат предадени на собственика или на упълномощено от него лице. Според частния жалбоподател съдът неправилно е приел за установена фактическата обстановка, че по отношение на товарния автомобил и прикаченото към него полуремарке митническите органи осъществяват принудително фактическо задържане, което не се основава на закона или на административен акт. Описани са в частната жалба установените факти по делото, като е посочено, че декларатор - износител е K. U. (К. У.), установен в гр. Рур, Германия, а получател на стоката е UNF MAKINA SANAYI IMALAT VE – дружество, установено в гр. Анкара, Република Турция. За превозвач е посочен FALCON LOJISTIK ANONIM SIKRETI – дружество, установено в гр. Истанбул, Република Турция. Твърди се от жалбоподателя, че Б. А. също има задълженията на превозвач, той като той фактически превозва стоката предвид, че в износната декларация и в международната товарителница (CMR) е посочено, че превозът на стоката се осъществява с превозно средство с рег. [рег. номер]. Направен е извод, че Б. А. по силата на чл. 34 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенция CMR) поема отговорност за целия превоз, независимо, че в товарителницата не е посочен като превозвач, поради което той има определени права и задължения в рамките на възникналото митническо правоотношение. Твърди се, че не е спорно, че процесното превозно средство превозва стока, която е декларирана под митнически режим и за същата у митническите органи са възникнали съмнения, че представлява изделие с двойна употреба и в този смисъл се излага от частния жалбоподател, че и превозното средство, и стоката могат да бъдат обект на митническа проверка – чл. 16, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ). Сочи се, че в този смисъл е и становището на отдел „Наркотици, оръжие и прекурсори“ към дирекция „Митническо разследване и разузнаване“, Централно управление и според него стоката, превозвана с процесното превозно средство е възможно да попадне в обхвата на Регламент (ЕС) № 2021/821 за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба, за които следва да бъде представено разрешение за износ на такива изделия с двойна употреба или становище от компетентен орган на ЕС. Такива документи според частния жалбоподател не са представени. Това налагало извършване на допълнителна проверка по чл. 48 от Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, поради което собственикът на превозното средство, се явява и превозвач на стоката, поради което между него и декларатора – износител, са налице договорни отношения за осъществяване на превоза на стоката. В този смисъл в частната жалба се излагат доводи, че превозвачът няма право да извършва разпореждане със стоката, както се е опитал да направи с молба от 22.04.2025 г., като е поискал от митническите органи да разпоредят разтоварване на стоката и освобождаване на превозното средство, за да продължи към Турция. По митническото законодателство според жалбоподателя активна процесуална легитимация да отправи подобно искане притежава само деклараторът, който трябва да изпълни процедурата по чл. 173 от Регламент (ЕС) № 952/2013, т.е. да поиска поправка на митническата декларация за транзит и износ, като поиска да се впишат данните на друго превозно средство, с което стоката да пристигне в мястото на получаване. В този смисъл се твърди, че не е допустимо по искане на превозвача стоката да бъде разтоварена, освен в случай на инцидент при транзита, които хипотези изрично са уредени в чл. 305 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, но нито една от тези хбипотези според жалбоподателя не е налице. В заключение жалбоподателят счита, че митническите органи не осъществяват фактическо задържане на превозното средство, а то подлежи на контрол и не може да напусне свободно митническата територия на Съюза, без да са спазени митническите формалности, свързани с приложимия митнически режим за стоката, която се превозва. В тази връзка се сочи, че като превозвач на стоката Б. А. има задължения, респ. не притежава право да разтовари и изостави стоката на митническия пункт, а промяната на превозното средство, което осъществява превоза, може да се осъществи по искане на декларатора чрез поправка на митническата декларация на основание чл. 173 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Твърди се в частната жалба, че митническите органи осъществяват контролните си правомощия законосъобразно, респ. не извършват действия, които не се основават на закона. Иска се да се отмени обжалваното разпореждане и да се отхвърли като неоснователно искането по чл. 250 АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответната страна, ако такова се претендира. В частната жалба е направено особено искане за спиране на изпълнението на разпореждане № 4330/25.04.2025 г. предвид необходимостта от разтоварване от процесното превозно средство на стоката – машина, която тежи 17550 кг. Представена е с частната жалба и износната декларация на превозваната стока – MRN 25FRD65003707402А7. Ответникът по частната жалба Б. А. – гражданин на Република Турция, чрез процесуален представител адв. Б. Йорданов, я оспорва в депозиран писмен отговор. С втора частна жалба на директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“, чрез процесуален представител П. Калчев се обжалва определение № 5311/22.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1038/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково за изменение на разпореждане № 4599/05.05.2025 г. по същото дело в частта за разноските. С определение от 08.07.2025 г. по настоящето дело ВАС, Първо отделение остави без движение тази частна жалба с указание в 7 – дневен срок от съобщението жалбоподателят да внесе 30 лв. държавна такса. С молба, вх .№ 13738/10.07.2025 г. се иска от частния жалбоподател дължимата държавна такса от 30 лв. да бъде приспадната от надвнесената такса с платежно нареждане от 09.05.2025 г. – 150 лв., представена по делото, а 90 лв. като остатък от общата сума, да бъде възстановена по сметка на ТД „Митница“ – Бургас Наистина по делото е приложено процесното платежно нарEждане, по което е заплатена държавна такса по първата частна жалба в размер на 150 лв., който е по - голям от посочения в чл. 235а АПК размер, поради което съдът следва да приеме, че държавна такса е заплатена и по втората частна жалба от 30 лв., а остатъкът от 90 лв. за който се претендира възстановяване, се извършва по друг ред. Ответникът по тази частна жалба Б. А. – гражданин на Турция, не е взел становище. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частните жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: По частната жалба срещу разпореждане № 4599/05.05.2025 г. За да нареди на ТД „Митница Бургас“ на основание чл. 250 АПК да преустанови незабавно и безусловно фактическите действия по принудително задържане на товарен автомобил, марка ДАФ с рег. [рег. номер], прикачено към него ремарке с рег. [рег. номер] и документите на същите, собственост на Б. А. – гражданин на Република Турция, като същите бъдат предадени на собственика или на упълномощено от него лице, първоинстанционният съд е приел, че и стоката и превозното средство, с което тя е превозвана са фактически задържани, като липсва законова разпоредба, на базата на която да се основава задържането на товарния автомобил с прикаченото към него ремарке. Според съда това е така, тъй като липсва и административен акт, на база на който да е станало задържането на автомобила и документите за собственост на Б. А.. Съдът е счел, че в случая трябва да се направи разлика между превозното средство и стоката, която се превозва. Счита, че е установено, че са възникнали основателни съмнения у митническите органи, че стоката би могла да притежава характеристики и технически възможности за изделие с двойна употреба по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕС) 2021/821, но това не се отнася до превозното средство, с което стоката е превозвана. Фактическото задържане на превозното средство според съда не се основава нито на закона, нито на административен акт, поради което е прието, че искането по чл. 250 АПК от собственика на товарния автомобил, с който е задържана стоката, е основателно и е уважено. С процесното разпореждане на Б. А. са присъдени разноски за съдебното производство в размер на 800 лв. Подробно в обжалваното разпореждане е изложена фактическата обстановка по делото, като е посочено от съда, че Б. А. като действителен превозвач на стоката, за която у митническите органи са възникнали съмнение, че е стока с двойна употреба, е представил транзитна декларация и в нея е декларирана стока „Други обработващи центрове за обработка на метал“ с тарифен номер 845710, а в износната декларация MRN 25FRD65003707402А7 е посочена стока „Генератори с бутален двигател с компресионно запалване“ – дизел или полудизелов двигател, мощност > 375 KVA, но с <= 750 KVA с тарифен номер 85021320. Посочено е от съда също, че за стоката е следвало да се представят разрешително или становище от компетентен орган на ЕС за износ от територията на ЕС, като до приключване на проверката и представяне на посочените документи, стоката според митническите органи е следвало да остане под митнически надзор. След изпращане за становище от отдел „Наркотици, оръжие и прекурсори“, е прието, че изделието е възможно да попадне в обхвата на Регламент (ЕС) № 2021/821 като стока с двойна употреба, поради което и стоката и превозното средство били задържани до извършване на проверка по чл. 48 от Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, но административен акт или документ не са издадени за задържане на стоката и фактическото задържане и на товарния автомобил. Според съда стоката, която е предназначена за износ е под митнически надзор от момента на приемането на декларацията за същата, което произтича от чл. 158, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но това не касае превозното средство, с което става транспортирането на стоката. Съдът се е позовал и на чл. 189, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 „Проверка и взимане на проби“, т.1, според която транспортирането на стоките до местата, където трябва да се извършат проверки и където се взимат проби, вкл. и всички операции, необходими за извършването на проверки или взимането на проби, се извършва от декларатора или на негова отговорност, както и направените разходи са за декларатора. В тази връзка съдът е приел, че Б. А. не е декларатор по смисъла на определението по чл. 5, § 15 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и въз основа на него съдът е обосновал извод, че липсва законова разпоредба и административен акт, на които да се основава задържането на товарния автомобил и ремаркето, прикачено към него. Въз основа на изложеното съдът е наредил да се преустановят действията на митническите органи по задържането на товарния автомобил. Обжалваното разпореждане е правилно постановено. Правилно съдът е разграничил фактическото задържане от митническите органи на стоката и товарния автомобил, който извършва транспортирането й от Германия за Турция по представена от водача и собственик на същия автомобил Б. А. транзитна декларация. Ответникът по частната жалба няма качество на декларатор по смисъла на чл. 5, § 15 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Частният жалбоподател се позовава на чл. 34 от Конвенция CMR, посочена по - горе, като твърди, че след като Б. А. фактически превозва стоката със собствено транспортно средство, той също има качество на превозвач, макар в CMR да не е вписан като такъв. Превозвачът обаче няма право да се разпорежда със стоката, вкл. и да я разтоварва. Основните въпроси, които се поставят в процесния казус са: 1. Може ли товарният автомобил да бъде освободен от митническите власти, а стоката да бъде задържана до изясняване на обстоятелството дали същата представлява стока с двойна употреба при положение, че се касае за изделие с тежест от 17500 кг., за която митническите органи нямат складово помещение, в което същата да бъде съхранявана, нито специализирана техника, с която тя да бъде разтоварена от товарния автомобил? и 2. Може ли водачът и собственик на транспортното средство, с което се превозва стоката, да разпореди разтоварването и оставянето й в митнически склад/площ до изясняване от митническите органи дали се касае за стока с двойна употреба. На първия въпрос следва да се отговори утвърдително с позоваване на чл. 12 от Конвенция CMR, в който изрично се приема, че изпращачът има право да се разпорежда със стоката и да представи необходимите документи, които я придружават. В § 3 от същата разпоредба се сочи, че правото на разпореждане принадлежи само на получателя от момента на съставяне на товарителницата, ако за това има бележка от изпращача върху тази товарителница. Никъде в Конвенция CMR не се съдържа разпоредба, която да дава право на разпореждане на превозвача, освен в случай на чл. 14, § 2 от Конвенцията. В случая обаче при митническата проверка наистина са възникнали съмнения, че превозвания от Б. А. товар може да е стока с двойна употреба, която не е предмет на производството по чл. 250 АПК, но това не се отнася до товарния автомобил, поради което за него не се извършва проверка по реда на чл. 48 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, нито митническите органи са издаали разписка по реда на чл. 15, ал. 2, т. 10 ЗМ.. На втория въпрос следва да се отговори отрицателно, тъй като превозвачът не може да се разпореди със стоката и това изрично е посочено в цитираната Конвенция и в чл. 5, § 40 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като неговата отговорност е само относно превоза на съответната стока. Обосновано в обжалваното разпореждане съдът е приел, че липсва административен акт, въз основа на който да се задържи автомобила, а и няма и законно основание предвид, че митническите органи не твърдят да се налага проверка на самия автомобил, а само на товара в него. Затова като е приел, че митническите органи са извършили фактически действия по задържане на товарния автомобил – собственост и управляван от Б. А., което по смисъла на чл. 250 АПК не се основава на административен акт или на закона, съдът не е допуснал сочените от частния жалбоподател нарушения. В този смисъл правилно е прието от съда, че товарният автомобил следва да бъде освободен, като е наредил на ТД „Митница Бургас“ да преустанови незабавно и безусловно фактическите действия по принудителното задържане на товарния автомобил. Разпореждането като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането на частния жалбоподател за спиране изпълнението на разпореждане № 4340/25.04.2025 г., с което първоинстанционният съд е задължил на основание чл. 252, ал. 2 АПК административният орган, който извършва неоснователните действия незабавно да предостави данни за основанието, на което извършва тези действия - извършват ли се към момента на постановяване на разпореждането действията, описани в искането по чл. 250 АПК, респ. кога са извършени тези действия, по какъв начин, продължава ли осъществяването им и извършени ли са на база на нормативен или административен акт. Указано е от съда да се предоставят всички относими по случая документи, с които органът разполага. Със същото разпореждане на основание чл. 252, ал. 3 АПК съдът е задължил и органите на полицията на ОД на МВР - Хасково да извършат проверка на ТД "Митница" Бургас и МП "Капитан Андреево" относно описаните по - горе действия, като за резултата от проверката да се изготви протокол, който да се предостави на съда. Искането за спиране изпълнението на разпореждане № 4340/25.04.2025 г., е процесуално недопустимо. Разпоредбата на чл. 233, ал.1 АПК изрично предвижда, че частната жалба не спира изпълнението на обжалваното определение или разпореждане. Разпореждането, чието спиране на изпълнението се иска от частния жалбоподател не е от кръга на посочените в чл. 233, ал.1 АПК. То не подлежи на обжалване и е част от процедурата на производството за защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията - чл. 250 - чл. 255, Глава Петнадесета, Раздел Първи АПК. В този смисъл ще следва искането по чл. 233, ал. 3 АПК да остави без разглеждане, тъй като е процесуално недопустимо и в тази част да се прекрати настоящото съдебно производство. По частната жалба срещу определение № 5311/22.05.2025 г., с което е отхвърлено искането за изменение на разпореждане № 4599/05.05.2025 г. в частта за разноските. С обжалваното определение, с което е отказано изменение на разпореждане № 4599/05.05.2025 г. в частта за разноските, съдът е приел, че надлежно е доказано по делото, че Б. А. е направил разноски по делото за адвокатски хонорар от 1 000 лв., като пълномощното на адв. Б. Й. е за процесуално представителство. Според съда с действията си ТД "Митница Бургас" е дала повод за завеждане на делото и именно тя следва да поеме разноските на оспорващия. В този смисъл съдът се е позовал на трайната съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дела № 5003/2022 г., № 13571/2019 г., № 6990/2021 г. и № 3535/2020 г. С оглед на проведеното производство по чл. 250 АПК съдът е посочил, че въпреки липсата на съдебни заседания по делото, налице е активност на пълномощника на жалбоподателя и затова намира приложение чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Съдът е приел, че за случая размерът на разноските е определил под минимума от посочената Наредба. По възражението, че по делото оспорващият чрез неговия пълномощник не е представил списък на разноските, съдът отново се е позовал на съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дела № 8559/2023 г., № 8556/2023 г., № 11209/2022 г. и № 2500/2020 г., като въз основа на нея е прието, че липсата на списък отрича само правото на страната да иска изменение на разноските, присъдени на насрещната страна. При наличие на висящо съдебно производство по чл. 250 АПК и доказано извършване на разноските чрез заплащане на адвокатския хонорар, съдът изрично е посочил, че по - малко присъдения от него размер е поради включването в размера на възнаграждението за адвокат от 1 000 лв. за изготвената от адвоката молба до ТД "Митница Бургас", за която съдът не присъжда разноски. Обжалваното определение е правилно постановено. Няма спор по делото, че пред първоинстанционния съд е налице висящ спор в производство по чл. 250 АПК, инициирано от Б. А., чрез адв. Б. Йорданов. Предвид изхода на делото правилно решаващият съд е присъдил на жалбоподателя в първоинстанционното производство 800 лв., изключвайки от общо претендирания размер 200 лв. за изготвяне от пълномощника на Б. А. молба до ТД "Митница Бургас", т.е. разноски извън съдебното производство. Правилно в обжалваното определение съдът е цитирал трайната съдебна практика на Върховния административен съд, според която липсата на списък по чл. 80 ГПК е пречка единствено при искане от страната, която ги претендира да иска последващо изменение на съдебния акт в частта за разноските по чл. 248 ГПК, какъвто не е процесния случай. Предвид изложеното неоснователно е възражението в частната жалба, че след като в пълномощното на адвоката не били разграничени отделните размери на възнаграждението по отношение за административното и съдебното производство и затова съдът не е следвало да присъжда разноски. В правомощията на съда е да определи размера на разноските за адвокат в съдебното производство, което е разгледано пред него и да разграничи този размер от възнаграждението за административното производство, за което в съдебната фаза не се дължат разноски. С оглед изложените по - горе мотиви настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение счита, че частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК е неоснователна, а обжалваното определение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение