Определение № 3648 от 17.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2485/2024 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба от П. М. Б., чрез пълномощника му М. Б. (негов баща), приподписана от адвокат П. В., срещу разпореждане №27369/14.12.2023г. по ч.г.д.№5430/2023г. на Софийски градски съд. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на разпореждането. Твърди, че при постановяването му съдът не е съобразил обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба не е установено дали е налице надлежен ответник – Г. Р. Л.. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на първостепенния съд. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: П. М. Б., чрез пълномощника му М. Б. (негов баща), е депозирал „частна жалба“ вх.№56239/13.06.2023г. и идентична по съдържание „касационна жалба“ вх.№56828/14.06.2023г. против въззивно определение на Софийски градски съд №6480/25.05.2023г. по частно гр.д. №5430/2023 г., с което е потвърдено постановеното от първостепенния Софийски районен съд разпореждане за връщане на исковата молба на П. М. Б. в частта, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на заповед за изпълнение издадена по ч.г.д.№23472/2015г. на Софийски районен съд и производството по делото е прекратено. С разпореждане №18441/24.08.2023г. администриращият съд оставил без движение частната касационна жалба с указание да се представи изложение на основанията за допускане на обжалването; доказателства за юридическа правоспособност на жалбоподателя или частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат, с прилагане на пълномощно за приподписването, респ. удостоверение за юридическа правоспособност; доказателства за заплатена по сметка на ВКС държавна такса от 15лв. и препис от жалбата за насрещната страна. Препис от разпореждането е връчен на пълномощника М. Б. на 04.09.2023г., на посочения в жалбата адрес. С молба вх.№81655/11.09.2023г. жалбоподателят направил искане за продължаване срока за отстраняване нередовностите на подадената от него жалбата. С разпореждане №19490/12.09.2023г. искането било уважено, като на основание чл.63, ал.1 от ГПК, срокът бил продължен с две седмици, считано от изтичане на първоначалния (11.09.2023г.). В изпълнение на указанията, на 25.09.2023г. по делото постъпила касационна жалба вх.№85534, със съдържание идентично на предходните, приподписана от адвокат П. В.. С разпореждане №20801/28.09.2023г. съдът констатирал, че жалбоподателят не е изпълнил в цялост дадените му указания, като не е представил изложение на касационните основания и доказателства за надлежното упълномощаване на адвокат В., поради което отново оставил жалбата без движение и дал указания на страната за отстраняване на констатираните нередовности. Разпореждането било връчено на пълномощника М. Б. на 11.10.2023г. С обжалваното разпореждане №27369/14.12.2023г. частната касационна жалба била върната поради неотстраняване на констатираните нередовности в определения от съда срок. Подадената частна жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК въззивните определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи определения, като процесното, подлежат на обжалване с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал. 2 от ГПК. С оглед на това, при администриране на тези жалби са приложими правилата за въззивните решения, част от които са изискванията за: приподписване на частната касационна жалба от адвокат, освен ако жалбоподателят има юридическа правоспособност и представи доказателства за същата, както и за прилагане към нея на изложение на основанията за допускане на обжалването, приподписано от адвокат, с посоченото в чл.284, ал.1, т.3 от ГПК съдържание: точно и ясно посочване на правния въпрос /материален или процесуален/ от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда, разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и при очевидната му неправилност. Посочените условия са изисквания за редовност на частната касационна жалба, като неизпълнението на дадените от съда указания за отстраняването им е основание за нейното връщане. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите на т.1 от ТР №5/2015г. на ОСГТК на ВКС. В конкретният случай, на страната са били дадени ясни и точни указания за изпълнение на предвидените в ГПК изисквания за редовност на подадената частна касационна жалба. Неизпълнението на същите (липса на представени доказателства за надлежното упълномощаване на адвоката приподписал жалбата, респ. на доказателства за юридическа правоспособност на жалбоподателя/неговия пълномощник, както и непредставяне на изложение на основанията за допускане на обжалването с предвиденото в ГПК съдържание) е обусловило връщането ѝ, което е постановено в съответствие с разпоредбите на ГПК и трайно установената съдебна практика по приложението им. По изложените съображения разпореждането следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът