Определение № 3755 от 20.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2435/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството против определение № 1062/06.03.2025 г. по гр.д.№ 527/2025 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане, като недопустима подадената от нея молба № 261022 от 23.10.2024 г. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК, на влезлите в сила решение № 165/30.04.2018 г. по гр. д. № 1773/2017 г. на Районен съд – Карлово и решение № 795/14.06.2023 г. по в. гр. д. № 1590/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с които е допусната и извършена делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-615/04.09.2019 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в землището на [населено място], м. „П.“, с площ от 2914 кв.м, вид на територията: защитена, начин на трайно ползване: Национален парк, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***. В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност поради това, че съдът не е отчел, че имота, който е бил предмет на допуснатата делба и е разпределен, е изключителна публична държавна собственост, защото се намира в Национален парк и не може да бъде предмет на граждански оборот, съгласно чл. 7 ЗДС и да се притежава от физически лица. Според частния жалбоподател, държавата е обвързана от решението на основание чл. 216, ал.2 ГПК и не може да се защити по друг начин. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което е преграждащо и подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. Данните по делото са следните: Делбата по гр. д. № 1773/2017 г. на Районен съд – Карлово е допусната с решение № 165/30.04.2018 г. между Ц. Б. С., Г. С. Г. /ищци/ и П. Х. И., М. Ц. В., Л. Г. Б., Х. С. Н.. След постановяване на решението от РС е починала М. Ц. В. и във втората фаза е заместена от наследниците си Н. М. В., Ц. Н. М. и С. Х. Н.. Делбата е извършена от въззивния Пловдивски окръжен съд с решение № 795/14.06.2023 г. по в. гр. д. № 1590/2021 г. чрез разпределение на делбените имоти по чл. 353 ГПК между посочените физически лица. Държавата не е участвала в производството. С молбата за отмяна държавата се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК, като твърди, че е била лишена от участие в производството, а единият от делбените имоти е изключителна държавна собственост, с оглед на което влезлите в сила съдебни решения накърняват правата на държавата като едноличен собственик. Моли решенията да бъдат отменени, като делото се върне за ново разглеждане, с участието на държавата като страна в производството. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че основанията за отмяна са изчерпателно изброени и молбата за отмяна не съдържа нито едно от тях, че държавата не твърди да е била съсобственик, поради което е неприложима нормата на чл. 216, ал.2 ГПК, респективно чл. 304 ГПК, а индивидуален собственик, не е обвързана от решението, защото не е участвала в производството като страна, поради което е неприложимо и основание по чл. 305, ал.1 ГПК. Посочено е, че държавата може да защити правата си в отделно исково производство. Определението е правилно. Молителят държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството твърди, че е едноличен собственик на делбен имот, който е изключителна публична държавна собственост и не е била страна в производството за делба. От това следва, че тя не е обвързана от формираната сила на пресъдено нещо с влезлите в сила решения по допускане и по извършване на делбата. Съгласно чл. 298, ал.1 ГПК, решението влиза в сила само между страните по спора, по искането и на предявеното основание. На основание чл. 303, ал.1 ГПК, отмяна може да иска само страна по спора. Отделно от това факта, че имота, предмет на спора е изключителна публична държавна собственост не е между изчерпателно изброените основания за отмяна. Предвид изложеното, Държавата, като трето за спора лице, което не е било страна по него не може да иска отмяна на влязла в сила решение между други лица. В случая от нормата на чл. 297 ГПК също не следва обвързване на държавата, тъй като в спора за собственост тя участва като гражданско правен субект, претендиращ право на собственост, а не като административен орган. Съгласно чл. 304 ГПК, отмяна на влязло в сила решение може да иска и лице, което не е било конституирано като страна, но е обвързано от влязлото в сила решение като необходим другар. Необходимо другарство е налице само между съсобствениците и само в производството за делба. Държавата не твърди, че е съсобственик, а че е изключителен собственик. Затова не е необходим другар и не е обвързана от влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата. Неоснователно е твърдението, че за държавата няма друг път за защита. По отношение на нея не е формирана сила на пресъдено нещо с влезлите в сила решения, чиято отмяна се иска. Тя не е обвързана от тези решения. Обвързани са само страните и правоприемниците им. Затова за нея е открит исковия път за защита чрез предявяване на иск за собственост срещу лицата, които са твърдели, че са съсобственици. Предвид изложеното, от посоченото в молбата не може да се извлече и твърдение за хипотезата на чл. 304 ГПК. Следователно, като е приел, че молбата за отмяна е недопустима и на двете наведени основания – чл. 305, ал.1,т.5 ГПК и чл. 304 ГПК, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение