Определение № 202 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5690/2014 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по молба на И. И. Й. за отмяна на решение от 25.06.2014 г. по гр. дело № 96/2013 г. на Окръжен съд – Монтана. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: В молбата за отмяна се твърди, че в първото заседание по делото пред първоинстанционния съд, процесуалният представител на ищеца е поискал по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК съдът да задължи ответника да представи писмени формуляри за отчетената работа по договор, сключен между страните, придружаващите ги таблици и приемо – предавателни протоколи, по което искане съдът не се произнесъл. Въз основа на тези твърдения ищецът поддържа молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като с молба от 13.02.2015 г. в изпълнение на указания, дадени от настоящия състав на ВКС е конкретизирал датата, на която са му станали известни новите доказателства – 30.07.2014 г. и денят в който се е снабдил с тях – 31.07.2014 г., като твърди, че на 31.07.2014 г. Т. П. му дала писмените доказателства, които представил с молбата за отмяна, за което представя декларация от същата. Преценката по допустимостта на молбата за отмяна е обусловена от решението, което следва да бъде прието от О. на ВКС по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ВКС по 9 и по 10 въпрос в разпореждането за образуване на тълкувателното дело. С определение № 43 от 04.02.2015 г. по настоящето дело молбата за отмяна е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на недостатъците й, а именно посочване на деня, в който на молителя са станали известни новите доказателства, както и представяне на доказателства за снабдяването с тях. С посочената по- горе молба молителят е изложил твърденията си във връзка с указанията и е представил декларация от Т. П. относно установяване на обстоятелството по предаване на документите. Производството по молбата за отмяна предвид изложените съображения за обусловеността на преценката по допустимостта й от решението, което следва да бъде прието от О. на ВКС по тълкувателно дело № 7/2014 г. трябва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК до произнасянето на тълкувателното решение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение