Определение № 3980 от 08.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5121/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №3266, постановено на 30.10.2023г. от тричленен състав на ВКС, І г.о. по гр.д.№4310/2022г. са оставени без уважение молби вх.№8600/17.07.2023г.; вх.№24530/03.08.2023г.; вх.№10117/17.08.2023г. и вх.№25480/15.08.2023г., подадени от А. И. Д. за допълване по реда на чл. 250 ГПК и за изменение на основание чл. 253 ГПК на определение №2022/06.07.2023г., постановено по гр.д.№4310/2022г. по описа на ВКС, І г.о. по реда на чл. 288 ГПК. Срещу така постановеното определение е подадена жалба с вх.№26980/05.09.2023г. и жалба с идентично съдържание с вх.№10895/11.09.2023г. от А. И. Д. с твърдение, че определението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на определения в ГПК ред и в нарушение на върховенството на закона, което е довело до неверно тълкуване. Поддържа,че в случая са заобиколени приети от съда доказателства по делото (подробно описани), че съдът е нарушил приетия ред и не е разгледал приетите съществени доказателства, че са заобиколени преки свидетелски показания и липсват мотиви за тях, а се е произнесъл с определение и решение. Навежда доводи и за нищожност на съдебния акт без при това да уточнява дали счита за нищожно обжалваното определение или постановения от въззивния съд съдебен акт. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците И. Н. В. и Н. В. В. чрез процесуалния си представител адв.И. А.-М. от АК-Хасково изразяват становище, че жалбата е недопустима по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Според настоящия състав на І г.о. на ВКС така подадената частна жалба е недопустима като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат само постановените от състав на ВКС определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Други съдебни актове, вкл. и определения, постановени в производство по чл.250 и чл. 253 ГПК от тричленен състав на ВКС, не подлежат на обжалване. В случая с обжалваното определение тричленният състав на І г.о. на ВКС е оставил без уважение исканията на жалбоподателя за допълване и изменение на постановено по реда на чл. 288 ГПК определение. Изрична обжалваемост на този съдебен акт на тричленен състав на ВКС не е предвидена, нито би могло да се приеме, че със същия се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Действително разпоредбата на чл. 250, ал. 3 ГПК предвижда обжалваемост на акта, с който съдът допълва решението си, но само по общия ред, т.е. доколкото и актът, за чието допълване е била подадена молба, подлежи на обжалване. Определението, с което съдът се произнася по реда на чл. 288 ГПК обаче не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, поради което следва да се приеме, че и постановеното по реда на чл. 250 ГПК определение по искане за допълване на определението по чл. 288 ГПК, не подлежи на обжалване. Определението, с което съдът по реда на чл. 253 ГПК изменя или отменя служебно свой съдебен акт, респ. се произнася по искане на страната за отмяна или изменение на същия, не подлежи на обжалване, тъй като по естеството си не е преграждащ по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично предвидено. Контрол за валидността на съдебен акт, постановен от тричленен състав на ВКС, може да бъде осъществен чрез обжалване пред друг тричленен състав само ако актът подлежи на обжалване, каквато хипотеза в случая не е налице. Поради това настоящият състав приема, че не дължи произнасяне по доводите за нищожност на постановения от тричленния състав на І г.о. на ВКС по реда на чл. 250 и чл. 253 ГПК съдебен акт. Така постановеният съдебен акт не подлежи на по-нататъшен съдебен контрол по реда на обжалването. По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение