Определение № 60122 от 21.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2910/2019 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от Л. Б.- синдик на „К. и син“ ЕООД /н/ за допълване на постановеното по делото решение №4/25.02.2021г. чрез присъждане на направените разноски в касационното производство- платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Ответникът по молбата „Инвестбанк“ АД намира искането за неоснователно. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за допълване в частта за разноските на постановеното по делото решение е допустима- подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице. Няма спор в съдебната практика, че представянето на списък по чл.80 ГПК е условие за допустимост на молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските съгласно чл.248 ГПК, но не и в хипотезата на допълване, когато съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски. Разгледано по същество искането е неоснователно. С постановеното по делото решение съдът отменя решение №201 от 20.08.2019г. по в.т.д. №138/2019г. на Апелативен съд- Варна, като вместо него отхвърля предявения от „Инвестбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Т.“, [улица] срещу „К. и син“ ЕООД /н/, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Приморски, [улица] и „П.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], при участието на синдика Л. Б., иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за установяване, че в полза на ответника „П.“ ЕООД не съществува вземане спрямо несъстоятелния длъжник „К. и син“ ЕООД в размер на 799 934.47 лева, представляващо платената продажна цена, подлежаща на връщане по обявения за недействителен договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №139, том I, н.д. №96/2014г., дв.вх.peг. №222/03.02.2014г., включено в допълнителен списък №4 на приети вземания, одобрен с определение №302/26.01.2018г. по т. дело №602/2014г. по описа на ОС- Варна. Осъжда „Инвестбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Т.“, [улица] да плати на „П.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 30 000 лева разноски по делото, а на основание чл.694, ал.7 ТЗ по сметка на ВКС държавна такса за трите инстанции в общ размер от 16 028.68 лева. С касационната жалба молителят в настоящото производство не е претендирал разноски за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение, нито е представил доказателства за направени такива. Към касационната жалба от синдика и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е приложено пълномощно за упълномощаване на адв.Д. Т. да приподпише касационната жалба и да изготви и приподпише изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, но няма представен договор за правна помощ, нито други доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение. В о.с.з. на 21.01.2021г. синдикът Л. М. се е явил лично и е направил искане за присъждане на направените по делото разноски – внесените държавни такси. Към края на устните състезания не е представено доказателство за договорено и платено адвокатско възнаграждение, като едва с молбата по чл.248 ГПК се представя копие на договор за правна защита и съдействие между синдика на „К. и син“ ЕООД /н/ и адвокат Д.Т., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер от 13 146.52 лева, платимо по банков път. Няма доказателства да извършен банков превод на посочената сума. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не се установява с представени в срок /края на устните състезания в касационното производство/ надлежни доказателства договарянето и реалното плащане на претендираното от синдика адвокатско възнаграждение, поради което и искането за присъждане на направените по делото разноски в общ размер от 13 146.52 лева е неоснователно. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение