Определение № 575 от 25.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 973/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място], обл.Стара З. срещу Решение № 1212 от 06.08.2012г. на АС Пловдив по т.д.№ 721/2012г., с което е потвърдено Решение № 113 от 11.04.2012г. по т.д.№ 505/2011г. на Старозагорския ОС. С решението на окръжния съд е обявено за нищожно, на основание чл. 646,ал.2,т.1 ТЗ / ред ДВ бр.70/98г./ по отношение на кредиторите на несъстоятелността, извършеното от длъжника [фирма] /н/, [населено място] плащане на [фирма], [населено място] на сумата 90 720лв. по фактура 2478/30.09.2009г. [фирма] е осъдено да заплати в полза на масата на несъстоятелността на [фирма]/н/ сумата 90 720лв-стойността на извършеното плащане от несъстоятелния длъжник след началната дата на неплатежоспособността, както и сумата 8 956.74лв.-обезщетение за забавено плащане за периода 14.08.2010г.-01.08.2011г. и законната лихва върху главницата от 28.07.2011г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че касаторът добросъвестно е изпълнил задължението си по договор с длъжника- да предостави гориво срещу което е получил стойността му и извършеното от длъжника плащане е правомерно, поради което няма основание то да бъде обявено за недействително. От ответника по касация синдика на [фирма] /н/ е постъпил писмен отговор с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Въззивният съд е потвърдил изводите на окръжния съд за основателност на иска по чл.646,ал.2,т.1 ГПК въз основа на безспорните по делото факти: плащане, извършено от длъжника [фирма] на парично задължение към [фирма] по издадена данъчна фактура за доставка на гориво 2478/30.09.2009г, извършено на същата дата, но след определената от съда начална дата на неплатежоспособността- 10.07.2009г., съгласно Решение от 30.07.2010г. на ОС Стара Загора по т.д.№ 267/2010г. за обявяване на неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. Приел е, във връзка с доводите във въззивната жалба, че плащането е осъществено в изпълнението на валидна търговска сделка-покупко продажба на тежко гориво, която е реализирана, горивото е доставено на купувача и заплатеното от него е след представяне на издадена от продавача данъчна фактура, но е изложил доводи, че чрез разпоредбата на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ е прогласено за нищожно всяко плащане, осъществено в подозрителния период и че всяко такова уврежда кредиторите на несъстоятелността. След образуване на касационното производство с пар.8 на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./ е изменена разпоредбата на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ, а с пар.14,ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че изменението се прилага и за заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящото. Обратното действие на закона следва да бъде приложено, тъй като с Решение № 4 от 11.03.3014г. по конст.дело № 12/2013г. Конституционният съд отхвърли искането за обявяване противоконституционността на пар.14,ал.1 и 2 и пар.15 на ЗИДТЗ. С оглед промяната на характеристиката на исковете- от установителни - в конститутивни, следва да бъде допуснат касационен контрол за проверката на допустимостта на постановеното решение. Предварително внасяне на държавната такса не се дължи-чл.649,ал.6,предл.първо ТЗ. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.