Решение № 4572 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11541/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Велико Търново, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Василева, срещу решение № 3342 от 21.10.2025г., постановено по адм.дело № 398/2025г. на Административен съд(АС) – Велико Търново, с което по жалба А. Х., [ЕГН] и на Н. А. Н., [ЕГН], е отменено Решение №1040-04-36/08.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им и е потвърдено Разпореждане № РО-5-04-01883418/08.04.2025 г. на ръководителя по контрол на разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търновo. В касационната жалба и писмено становище са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците по чл. 110, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) вр. чл.53 ЗЗД. По подробно изложени съображения прави искане за отмяна на съдебното решение, като вместо него се отхвърли жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ – Велико Търново. Претендира присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 255,64 евро, съобразно представен списък на разноските. Ответниците по касация А. Х. и Н. А. Н., чрез пълномощника си адвокат Ц. Димитрова, в представено писмено становище, оспорват касационната жалба като неоснователна и молят атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е основателна. От фактическа страна е установено, че с Експертно решение (ЕР) №90272 от заседание №111 от 11.09.2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД в състав: председател д-р М. Д. Й. и членове д-р С. Д. И. и д-р Т. С. Б., на Е. Х. С. е определена оценка на работоспособността 81 % трайно намалена работоспособност (ТНР) по причини „Общо заболяване“ със срок на определения процент ТНР – една година (до 01.09.2024 г.) и дата на инвалидизиране 29.05.2023 г. Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано и е отменено с ЕР №90039 от заседание №5 от 09.01.2024 г., издадено от НЕЛК – Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. При новото освидетелстване с ЕР №90435 от заседание №78 от 02.04.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД в състав: председател д-р А. Х. и членове д-р Н. А. Н., д-р М. В. П. и д-р П. Н. В., на Е. Х. С. е определена оценка на работоспособността 84 % ТНР по причини „Общо заболяване“ със срок на определения процент ТНР – три години (до 01.04.2027 г.) и дата на инвалидизиране 29.05.2023 г. Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ – Велико Търново и е отменено с ЕР №92760 от заседание №124 от 28.10.2024 г., издадено от НЕЛК – Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ по отношение на оценката ТНР/вида и степента на увреждане, като са определени 34 %. Няма данни последно посоченото експертно решение на НЕЛК да е било обжалвано. С разпореждане [номер] от 09.11.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, на Е. Х. С. е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост на основание чл. 98, ал. 7 от КСО. Пенсията на С. е спряна с Разпореждане №2177-04-477#8/25.01.2024 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО поради отмяната на ЕР №90272 от заседание №111 от 11.09.2023 г. на ТЕЛК. С разпореждане [номер] от 31.05.2025г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, на С. отново е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост на основание чл. 98, ал. 7 от КСО, считано от 19.01.2024г. Впоследствие с Разпореждане №2177-04-477#10/18.11.2024 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е прекратена личната социална пенсия за инвалидност на С., считано от 19.09.2023 г. Размерът на изплатените пенсии на Е. С. за периода 01.02.2024 г. – 31.10.2024 г. е общо в размер на 2 834,99 лева, в това число главница – 2 711,48 лева, и начислена лихва по реда на чл. 113, ал. 1 от КСО в размер на 123,51 лв. към 18.11.2024 г. Със Заповед №ЗР-5-04-01823490/20.01.2025 г. на лице, изпълняващо функциите на ръководител на ТП на НОИ – Велико Търново е възложено извършването на частична ревизия по разходите на ДОО на А. Х., Н. А. Н., М. В. П. и П. Н. В. във връзка с отменени актове на медицинската експертиза. Резултатите са обективирани в Ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01861330/24.02.2025 г. от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново, с който на основание чл. 110, ал. 1 от КСО е определена като подлежаща на възстановяване от ревизираните лица солидарно сумата 2 711,48 лв. – неправомерно изплатени пенсии за инвалидност поради общо заболяване и лихви за забава към датата на издаване на ревизионния акт. А. Х. и Н. А. Н., чрез пълномощника си, са подали възражение на основание чл. 110, ал. 2 от КСО. На основание чл. 110, ал. 3 от КСО е издадено Разпореждане № РО-5-04-01883418/08.04.2025 г. за внасяне от А. Х., Н. А. Н., М. В. П. и П. Н. В., на сумите по ревизионния акт за начет (общо 2 932,77 лева). Доколкото към 08.04.2025г. от посочените лица е внесена сума в размер на 2 199,63 лв., е прието, че задължението по начет е в размер общо на 733,14 лв. Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117 от АПК единствено от А. Х. и Н. А. Н., чрез пълномощника им. С Решение №1040-04-36/08.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново жалбата срещу него е била отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на процесуалните правила, но е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е посочил, че отмяната на ЕР №90272 от заседание №111 от 11.09.2023 г. и ЕР №90435 от заседание №78 от 02.04.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД е обусловена от липсата на достатъчно данни и обективни доказателства за поставените диагнози, което обстоятелство обаче не води до извод за нарушение на нормативните разпоредби, а се дължи на разлики в преценката на наличната документация и изводите, формирани въз основа на нея относно здравословното състояние на освидетелстваното лице. Първата инстанция е намерила, че медицинската документация на освиделстваното лице е била налична в медицинското досие, същата не е игнорирана от членовете на ТЕЛК, като им е била достатъчна да оценят здравословното му състояние. Според съда в решението на НЕЛК не се сочат нарушения на нормативни разпоредби при издаване на решението на ТЕЛК, поради което следва да се приеме, че същото не констатира такива нарушения. В отменителното решение на НЕЛК не се съдържат конкретни мотиви, че решението на ТЕЛК се отменя поради нарушение на нормативни разпоредби при издаването му, а единствено поради несъгласие с констатираните заболявания и определените проценти ТНР. В заключение, съдът е обосновал извод, че не е налице хипотезата на чл. 110, ал. 1 от КСО, след като актът, за който се твърди, че е нанесъл щета на ДОО, не е бил отменен поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че ревизионният акт за начет не може да установи причинна връзка с поведението на лекарите от състав на ТЕЛК с вреди за ДОО, дължащи се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорените административни актове. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Фактическият състав за търсене на имуществена отговорност от лекари-членове на ТЕЛК включва отмяната на ЕР на ТЕЛК, причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. В конкретния случай тези кумулативни предпоставки са налице. Съгласно чл. 61 от НМЕ, за да е законосъобразно експертното решение на ТЕЛК, трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действаща правна норма, каквото в случая не е направено. Определянето на процента ТНР е регламентирано в разпоредбите на чл. 62 и чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Съгласно цитираната нормативна уредба видът и степента на увреждането/степента на ТНР се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1 от НМЕ "Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти". При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1, процент на ТНР (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР (вида и степента на увреждане) в проценти, съгласно Приложение № 2. В тази връзка, при установяване степента на трайно намалената работоспособност участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си, без да съобразят медицинската документация или липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на трайно намалената работоспособност, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. В случая такива нарушения се констатират, като няма изискване в решението на НЕЛК да са посочени конкретно нарушените нормативни разпоредби при издаване на ЕР на ТЕЛК. С ЕР № 92760 от заседание №124 от 28.10.2024г. НЕЛК –специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ отменя ЕР № 90435 от 02.04.2024г. на ТЕЛК към „МБАЛ-Павликени“ ЕООД(с което е определена 84% ТНР) и определя 34% ТНР. Посочено е в мотивите, че диагнозата [диагноза] не е приета в стационарни условия при еднократен прием и при липса на такъв по клинични показания и поради липсата на ясни клинични и/или други показания на тази диагноза, не е определен процент ТНР. Отразено е, че в медицинското досие е приложена епикриза от УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД-гр.Плевен от м.02.2024г., установяваща, че „при престоя се е наблюдавала нормална КТ находка и ЕЕГ без данни за огнища и [заличен текст]“. По време на престоя не е наблюдаван [заличен текст], обективно е описан нормален неврологичен статус, не е приета диагноза [диагноза]. В съответствие с Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти от Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ( изм. ДВ, бр.59/2021г. и бр.10/2023г.), НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК и определя 34% ТНР, като променя водещата диагноза според най-високия процент функционален дефицит. Първоначално определеният от ТЕЛК процент ТНР е променен в резултат на проведен контрол, при който е установено, че е дефиниран при неспазени критерии на НМЕ от ответниците по касация. В случая НЕЛК е приела, че преценката на членовете на ТЕЛК във връзка с определената диагноза и процента ТНР е неправилна, констатирала е, че ТЕЛК се е произнесла при липса на ясни клинични показания за диагнозата, което води на извода, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си в разрез с правилата на медицинската логика при определяне на съответната отправна точка и процента ТНР и в разрез с нормативно заложените критерии за това. Приемайки обратното, първоинстанционният съд е формирал изводите си в нарушение на материалноправните разпоредби. В случая не се касае за разлики в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит в областта на медицината и вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Това прави установено изискуемото нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на акта на медицинската експертиза, довело и до издаване на неправилно решение - несъобразено с обективните данни за здравословното състояние на освидетелстваното лице, в резултат на което са причинени вреди на ДОО от изплатена пенсия за инвалидност. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и подлежи на отмяна. Понеже правният спор между страните е напълно изяснен от фактическа страна и не се налага да се правят нови фактически установявания, той следва да бъде разрешен по същество, като се отхвърли подадената първоначална жалба до съда. Оспорените административни актове са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му да се репарират причинените щети на ДОО. Доказано е наличието на всички елементи от хипотезата на чл. 110, ал. 1 от КСО за ангажиране отговорността на лекарите-членове на ТЕЛК. Размерът на задълженията е формиран правилно съобразно получената от Е. С. за периода от 01.02.2024г. до 31.10.2024г. Съгласно чл.90а КСО, право на социална пенсия за инвалидност имат лица с ТНР и степен на увреждане от 71 на сто, като в случая тази пенсия на Н. И. е прекратена, тъй като няма такъв определен процент ТНР. След като е налице изплатена пенсия на основание отменения акт на медицинската експертиза, издадено от ответниците по касация, то последните носят отговорност по чл. 110 от КСО. Имуществената отговорност, предвидена в посочената разпоредба, възниква по силата на закона. Тя се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавно обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. Осигурителният орган е извършил неправомерно разходи за изплатената пенсия, от което са произлезли вреди, подлежащи на възстановяване. Когато експертното решение на ТЕЛК е отменено от НЕЛК, но е получена пенсия по това отменено експертно решение, за органите на ДОО се създава възможността да търсят възстановяване на изплатената пенсия от лекарите, издали отменено експертно решение на ТЕЛК. Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на лекарите, в качеството им на участници в състава на ТЕЛК, чието ЕР е отменено от НЕЛК, и отпуснатата неправомерно въз основа на тях лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Отмененото решение на ТЕЛК е породило правни последици, поради което е съставен ревизионен акт за начет и правилно е ангажирана имуществената отговорност на причинилите я лица. Лекарите от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници (по арг. чл. 53 от Закона за задълженията и договорите). С оглед изхода на правния спор, на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 255,64 евро, от които 102,26 евро платена държавна такса за касационно обжалване на решението на Административен съд - Велико Търново и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 76,69 евро за всяка съдебна инстанция, определено на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение