Определение № 52 от 24.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2258/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба вх. № 73/06.101.20120 г. от И. Н. Р., с адрес в [населено място], представлявана от адв. П. С., с искане за допълване на постановеното по делото определение № 902 от 6 декември 2019 г. по настоящото дело в частта му за разноските. Сочи се, че съдът е пропуснал да присъди в полза на молителя направените разноски за касационното производство. Ответната страна Прокуратура на Република България не взема становище по искането. С отговора на касационната жалба на прокуратурата ищцата Р. е направила искане за заплащане на сторените за касационното производство разноски, представен е договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено заплащането на 2490 лева, и списък на разноските. С определението си в процедурата по чл. 288 ГПК касационният съд в настоящия си състав не допусна касационно обжалване на въззивното решение № 984 от 25 април 2019 г., постановено по в.гр.д. № 4708/2019 г. по описа на апелативния съд в гр.София в обжалваната му част. Пропуснато е да се направи произнасяне по искането за присъждане на разноски. При тези обстоятелства искането е основателно. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а според разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,