Определение № 1886 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 932/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. С. С. против определение № 5 от 09. 01. 2025 г. по ч. гр. д. № 8/2025 г. на АС – Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от същата частна жалба против определение № 2813/16. 10. 2024 г. по в. гр. д. № 2794/2024 г. на ОС – Пловдив и е прекратено производството по ч. гр. д. № 8/2025 г. на АС – Пловдив. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на апелативния съд за разглеждане на подадената от В. С. С. частна жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. За да остави без разглеждане подадената частна жалба, съставът на апелативния съд е приел, че същата е недопустима, тъй като е насочена срещу определение, което не е преграждащо и чиято обжалваемост не е предвидена изрично в закона. Изводите на съда са съобразени с разпоредбите на чл. 274, ал. 1 и чл. 253 ГПК. Правилна е преценката на състава на апелативния съд, че определенията, с които се оставят без уважение молби за спиране на исковото производство на основание чл. 229 ГПК не са преграждащи, нито са от категорията актове, за които е предвидена изрична възможност за самостоятелното им обжалване. Те са по движение на делото, оттегляеми са по смисъла на чл. 253 ГПК, а законосъобразността им подлежи на проверка в производството по обжалване на решението по съществото на спора. Като е отказал да разгледа подадена недопустима частна жалба, съставът на апелативния съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение