Определение № 15 от 18.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2615/2019 г.

Производството по т.д. № 2615/2019 г. по описа на ВКС, ТК, I отделение, е образувано по касационна жалба на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 1453/17.06.2019г., постановено по т.д.№ 2171/2019г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 201/30.01.2019г. по т.д.№ 535/2018г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против Национална здравноосигурителна каса, [населено място], иск за заплащане на сумата от 155847 лв., представляваща стойност на извършени медицински дейности по клинични пътеки за периода април – юни и месеците ноември и декември 2015г. над договорения лимит по договор № 240800/24.02.2015г. и иск за заплащане на мораторни лихва върху същата сума в размер на 39074,09 лв., дължима за периода 31.07.2015г. – 15.03.2018г. С определение № 329/18.05.2020г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение, а с определение от открито заседание на 12.10.2020г. спря производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал молба с вх. № 196/11.01.2021 г., подадена от адв.М. Д., упълномощена от управителя на дружеството д-р К. П. М. - В., в която заявява отказ от предявения иск на основание чл.233 ГПК и твърди, че между страните е постигнато извънсъдебно споразумение на 23.12.2020г., което представя. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., като взе предвид заявения отказ от иска и на основание чл.233 ГПК