Определение № 560 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 492/2010 г.

Производството е по реда на 274 ал. 2 пр. 2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от „К.” ЕООД гр. П. срещу определение № 68 от 04.05.2010 г. по гр. д. № 495/10 г. на ВКС І ГО, с което подадената от него молба за отмяна на решение № 720 от 05.11.2009 г. по гр. д. № 5461/07 г. на ВКС І ГО е оставена без разглеждане. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по подадената молба. Ответникът по жалбата „Б.” АД гр. П. не взема становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. „К.” ЕООД е подал на основание чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК молба за отмяна на решение № 720 от 05.11.2009 г. по гр. д. № 5461/07 г. на ВКС І ГО. Искането си обосновава с постановеното между същите страни решение № 831 от 04.07.2005 г. по гр. д. № 126/04 г. на ВКС ІV ГО. Определението е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 303 т. 4 ГПК, отмяна на влязло в сила решение се допуска когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Видно е от данните по делото, че с решение № 831 от 04.07.2005 г. по гр. д. № 126/04 г. на ВКС ІV ГО е отменено решение № 191 от 06.08.2003 г. по гр. д. № 2119/02 г. на С. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С решение № 95 от 29.03.2007 г. по гр. д. № 1370/05 г. С. е разгледал отново спора и е постановил решение. С решение № 1292 от 30.01.2009 г. по гр. д. № 5461/07 г. ВКС І ГО е отменил решение от 29.03.2007 г. по гр. д. № 1370/05 г. на С. и е дал ход по същество за разглеждане на спора. С решение № 720 от 05.11.2009 г., постановено по делото, ВКС е отхвърлил иска на „К.” ЕООД срещу „Б.” АД за собственост на 9 230 кв. м., представляващи парцел ІV в кв. 4 по РП на гр. П. от 1996 г. С оглед на установеното, не е налице твърдяната хипотеза на чл. 303 т. 4 ГПК, тъй като посочените от молителя две решения на ВКС са постановени по едно и също дело. Предходното отменително решение на ВКС не се ползува със сила на пресъдено нещо и с него не се решава спора по същество. Тъй като не е посочено друго влязло в сила решение между същите страни, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска, законосъобразно молбата за отмяна е оставена без разглеждане. Предвид на изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, настоящият тричленен членен състав на ВКС