Решение № 633 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10701/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ю., гражданин на Сирия, представляван от адв. Попова, срещу решение № 25585 от 28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 5906/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3052/10.04.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на оспорващия е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят твърди, че решението на административния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на председателя на ДАБ да бъде отменено и преписката – върната на административния орган за ново произнасяне. Ответникът – председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (ДАБ при МСРБ), чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и страна, за която този съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София -град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанцинният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на председателя на ДАБ при МСРБ, с което на жалбоподателя М. Ю. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Законосъобразно е преценено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, като правилно е отбелязано, че в производството по издаване на обжалваното решение не са допуснати нарушения, водещи до накърняване на правото на защита на лицето, търсещо международна закрила. В подкрепа на направения извод следва да се посочи, че административното производство е образувано след молба за международна закрила, подадена от жалбоподателя в съдебния процес М. Ю., гражданин на Сирия. Извършена е регистрация на лицето по реда на чл.61а, ал. 1 ЗУБ, при която са снети данните, посочени в чл. 63, ал. 2 от закона. Насрочено е интервю, за което търсещият закрила чужденец е уведомен своевременно. В съответствие с правилата на чл. 63а, ал. 3, ал. 4, ал. 8 и ал. 9 ЗУБ- чужденецът е уведомен, че интервюто ще бъде записано със звукозаписна техника и му е осигурена възможност да даде обяснения чрез преводач от арабски език, посочен като език, който търсещият закрила разбира и говори в регистрационния лист. Интервюто е проведено след като е установено, че чужденецът разбира направения превод, в какъвто смисъл е изричното му изявление, отразено в протокола, подписан от него и от преводача и длъжностното лице без възражения. Поради това следва да се приеме, че правото на защита на лицето, търсещо закрила не е нарушено, а доводите за невъзможност за комуникация с преводача по време на интервюто поради използвания непознат диалект, са неоснователни. Изводът на административния съд, че оспореното решение на председателя на ДАБ е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби също е правилен и се споделя от настоящата инстанция.. От проведеното на 15.08.2024 г. интервю с лицето, търсещо закрила, и от останалите писмени доказателства се установява, че жалбоподателят М. Ю., гражданин на Сирия, напуска страната по произход доброволно и след кратък престой в Турция пристига нелегално в България. Същият не е преследван заради своята раса, етническа принадлежност и политически убеждения и срещу него не е установена реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание и екзекуция. Няма данни за конкретни актове на агресия към жалбоподателя, който е мюсюлманин сунит, поради религиозните му убеждения, а причините да напусне страната по произход са изцяло с икономически характер (търсене на по – хубава и добре платена работа). При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че предпоставките на чл. 8, ал. 1 и на чл. 9, ал. 1 ЗУБ не са изпълнени и не са налице основания за предоставяне на гражданина на Сирия търсената международна закрила. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието „преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че бежанската история на лицето, търсещо закрила, не разкрива предпоставките по смисъла на цитираните по- горе текстове за предоставяне на бежански статут. Липсват данни за заплахи, отправени към лицето, предизвикващи страх от преследване поради религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения, поради което решаващият съд правилно приема, че условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец не са изпълнени. Изводът на административния съд за отсъствие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя при условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ също се споделя от настоящата инстанция изцяло. След анализ на бежанската история на лицето и подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход с оглед справката на дирекция „Международна дейност" на ДАБ, съдебният състав обосновано приема, че касаторът не е принуден да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход, което изключва предоставянето на хуманитарен статут. В този смисъл съдът правилно се позовава на решение на СЕС по дело С-465/2007 г. относно тълкуването на чл. 15 б. "в" от Директива 2011/95/ЕС. Тези изводи се подкрепят и от представената пред настоящата касационна инстанция справка за актуалната обществено- политическата и икономическа обстановка в Сирия, според която в страната не е налице въоръжен конфликт и безогледно насилие, които да съставляват реална опасност от тежки посегателства върху правата и сигурността на цивилни лица, а икономическата ситуация, както и сигурността в страната се подобряват, поради което връщането на кандидата за международна закрила в страната по произход, не би било свързано с неблагоприятни последици. В този смисъл са и данните за голям брой сирийски граждани, която се завръщат в родината си от Турция. Освен това, както се установява от справка № МД-02-643/09.12.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“, преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници, освен в ситуации на национално извънредно положение, което прави опасенията на лицето, търсещо закрила, че при връщане в страната на произход, ще подлежи на задължителна военна служба, неоснователни. Тази справка, както и справката от 17.12.2025г. за обществено – политическата обстановка в Сирия са официални писмени документи и се ползват с доказателствена сила, която в случая не се опровергава от останалите доказателства. Принципно следва да се посочени, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е достатъчна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а доводите в обратен смисъл са неоснователни. След анализ на посочените в нормата предпоставки е извършена оценка на конкретния случай, при която е формиран правилен извод, че спрямо жалбоподателя не се установява наличие на реална, действителна опасност от тежки заплахи по смисъла на визираната разпоредба и не са налице материално-правните предпоставки, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут, предвидени в националното законодателство. По тази причина не са налице и основанията за прилагане на принципа „non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., възприет в чл. 4, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Съображенията на административния съд следва да бъдат допълнени, като се посочи, че в случая не са установени други причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, които да са основание за предоставяне на хуманитарен статут. Тълкуването на текста, застъпено в редица решения на Върховния административен съд, разкрива, че това са причини, различни от изрично изброените в чл. 9, ал. 1 от закона, въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Възраженията на касатора за преки посегателства срещу правата на членове на неговото семейство и за потенциална заплаха от такива посегателства срещу самия него, ако се завърне в Сирия, са неоснователни, тъй като не са подкрепени с доказателства. Представената разпечатка от кореспонденция по мобилно приложение представлява частен документ, който не е автентичен и съдържа благоприятни за жалбоподателя твърдения, поради което не се ползва с доказателствена сила. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Съдебното производството е проведено при спазване на всички процедурни изисквания. Жалбоподателят участва лично в откритото съдебно заседание, представлява се от упълномощен адвокат и му е осигурена възможност да отправя лично искания, възражения и да извършва процесуални действия с помощта на назначения от съда преводач. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и след обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК и съдържа мотиви в подкрепа на изводите по съществото на правния спор. Поради всичко изложено Върховният административен съд, състав на второ отделение приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,