Определение № 4900 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4294/2025 г.

Производството е по е по реда на чл. 228 АПК. С определение № 6801 от 26.02.2025г. постановено по адм.д. № 10936/2024г. Административен съд – София град, първо отделение, 12-ти състав, е оставил без уважение молба от 06.12.2024г. от адв. Попов от името на П. А. П. с искане до съда да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от П. А. П. със съдебен адрес гр.София, [адрес], чрез пълномощника му адв. Р. Попов. В жалбата се прави оплакване, че определението на Административен съд – София град е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да присъди разноски. Ответният по частната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 230 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. От данните по делото е видно, че с определение № 24145 от 19.11.2024г. по същото дело административният съд е оставил без разглеждане жалба вх. № 27350 от 01.10.2024г., подадена от П. А. П., срещу ревизионен акт № Р – 22002223003922 – 091 – 001/31.05.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, отменен с Решение № 1364/07.10.2024г. на директора на Д „ОДОП“ София. Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от адв.Р. Попов по реда на чл.248 ГПК да допълни прекратителното определение и да присъди на страната разноски. С оспореното определение Административен съд – София град е оставил без уважение молба от 06.12.2024г. от адв. Попов от името на П. А. П. с искане до съда да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че жалбата срещу ревизионния акт е била подадена от задълженото лице лично, без пълномощник, като адвокатско пълномощно е представено за пръв път с искането по чл.248 ГПК. Направен е коментар на представената с молбата разписка за заплатени разноски. Административният съд е приел, че искането за присъждане на разноски е следвало да бъде направено още с жалбата, която е подадена срещу мълчаливо потвърден ревизионен акт, като производството по чл.248 ГПК не може да служи за попълване на пропуски и празноти на страните. Допълнено е още, че в производството по реда на чл.248 ГПК не се събират за пръв път доказателства за разноски, доколкото законодателят е предвидил съдът само да допълни или измени решението в частта му за разноските, като и в двете хипотези става въпрос само за размера на разноските. Изведен е извод, че производството по чл.248 ГПК предвижда единствено възможност за разглеждане на направено искане преди постановяване на акта, чието допълване или изменение се иска и по аргумент от последното е изключена възможността в това производство да се прави за пръв път искане за присъждане на разноски. Направен е краен извод за неоснователност на искането. Определението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В частната жалба на П. А. П. се правят оплаквания за неправилност на постановеното определение поради допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че в случая разноските се дължат при хипотеза на чл.143,ал.2 във вр. с чл.159,т.3 АПК, тъй като оспореният ревизионен акт е бил обжалван по съдебен ред като мълчаливо потвърден по реда на чл.156,ал.5 ДОПК, а при хипотеза на чл.156,ал.6 ДОПК е бил отменен с нарочно решение от директора на Д „ОДОП“ София. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Нормата на чл.161,ал.1 ДОПК определя, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. Чл.143,ал.1 АПК разпорежда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според ал.2 на чл.143 АПК разпорежда, че подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Проблемът в случая произтича не от това на какво основание е била оставена без разглеждане жалбата на П. А. П. срещу оспорения ревизионен акт, а от това, че с жалбата няма направено искане за присъждане на направени по делото разноски. Съгласно чл. 80,ал.1 ГПК, приложим в настоящето производство при условията на §2 ДР ДОПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция; в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В този смисъл е изрично и т.9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд. В този смисъл подадената молба за изменение на определението на първоинстанционния съд се явява недопустима и като такава е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Като е разгледал молбата, първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо съдебно определение. При условията на чл.221,ал.3 във вр. с чл.236 АПК същото следва да бъде обезсилено, молбата на П. А. П. за изменение на определението от 19.11.2024г. в частта му за разноските следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.