Определение № 252 от 11.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 3220/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с чл.274 ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Консорциум Ателие 52„ АД против определение № 2720/27.08.2018 г. по т.д.№ 2145/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на страната, за изменение на постановеното по делото въззивно решение, в частта за разноските, с присъждане в негова полза на разноски за адвокат, в размер на 4 560,96 лева. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, считайки че правният резултат би бил различен, ако съдът бе съобразил факта, че искането за възмездяване на разноски, ведно с вносната бележка за заплащането на адвокатското възнаграждение, е направено до приключване на устните състезания и ищецът не е възразил срещу така доказваната претенция. Ответната страна – Висш съдебен съвет – не е взела становище по частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да откаже присъждането на разноски от заплатено адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция, съдът е съобразил, че до приключване на устните състезания по делото не са били представени доказателства за уговаряне на претендираните своевременно разноски, поради което не би могло да се направи връзка между заявената претенция и представената вноска бележка – за сума от 4 560,96 лева, с вносител физическото лице Т. К., в полза на Адвокатско дружество „ В. и партньори „, без упоменаване основанието за плащане, освен като „ фактура № 4226 Консорциум Ателие 52 „. Фактурата е представена след приключване на устните състезания, като съдът отделно е упоменал и обстоятелството, че е едностранно изготвена -от предоставящия адвокатската услуга, не и от възложителя – „Консорциум Ателие 52„ АД. Частната жалба е неоснователна. Договорът за предоставяне на правни услуги е неформален и установяването му, в конкретния случай и предвид размера на договореното възнаграждение, е допустимо с всякакъв вид доказателствени средства. Такива, обаче, съставляват единствено в съвкупност представената вносна бележка и упоменатата в същата фактура № 4226, но доколкото последната е представена след устните състезания, съобразяването й е недопустимо. Вносната бележка формално установява някакво облигационно правоотношение между адвокатското дружество и ответника, но не и конкретния предмет на възложеното, респ. идентичността му с осъществената процесуална защита по т.д.№ 2145/2018 г. на Софийски апелативен съд. Без значение е обстоятелството възразила ли е или не изрично противната страна, още повече, че същата не е изпратила процесуален представител в проведеното единствено открито съдебно заседание, в което са представени списъкът за разноски и вносната бележка. Съдът служебно следи за доказаност на претенцията за възмездяване на разноски, а значението на списъка за разноски е в напълно различен аспект – за допустимостта на претенция за изменение на съдебния акт, в частта относно дължимите разноски / т.9 ТР № 6 / 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение