Определение № 894 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11974/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., против определение № 2138/11.11.2024 г., постановено по административно дело № 1272/2024 г. по описа на Административен съд София - област, в частта с която е оставено без уважение искането му да бъде освободен от държавна такса. В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, като се твърди, че са посочени лъжливи сведения за имотното състояние на жалбоподателя, което било доказано от представените към частната жалба документи. Върховният административен съд в настоящия състав на трето отделение намира, че частна жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок, от надлежна страна и против годен за оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София - област е образувано по искова молба на Г. В. К., подадена против Административен съд София - град. Претендира се обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 000 лева. Противоправното поведение на ответника се обосновава с „злоупотреба с право, ограничаване на достъпа до правосъдие, бавене на делото, манипулация с представени сведения, лъжи, нарушени основни човешки права и право на ЕС“. С атакуваното определение искането за освобождаване от държавна такса, обективирано в исковата молба на К., е оставено без уважение. Съдът е посочил, че видно от представената справка от Агенцията по вписванията, ищецът притежава имоти, придобити чрез покупко-продажби, въз основа на съдебно-разделителен протокол или еквивалентни на тях имущества. Съставът е мотивирал акта си с констатацията, че имотното състояние на К. не обосновава освобождаване от държавна такса в размер на 10 лева, както и от разноски в производството. Определението е правилно. Съдът се е произнесъл по направеното искане за освобождаване от държавна такса, след като е съобразил представените доказателства. От приложената справка от Агенция по вписванията става ясно, че лицето притежава имущество, от което може да реализира доходи. Предвид което, не може да се заключи, че лицето не разполага с достатъчно средства, за да заплати държавната такса в размер на 10 лева. С оглед което и в съответствие със закона, съдът е приел, че не са налице основанията за освобождаване на лицето от заплащане на държавна такса. По изложените съображения обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,