Определение № 13809 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11850/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.217, ал.4, изр.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "Хенди" ЕООД със седалище гр.Габрово срещу определение №1194 от 07.11.2024г. на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка №КЗК-705/2024г. С него е оставено без уважение искането на "Хенди" ЕООД за изменение на решение №1041/10.10.2024г., постановено по преписка № КЗК-705/2024г. на КЗК в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго определение, с което да бъде изменено решението на КЗК, като на частния жалбоподател бъдат присъдени изцяло направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4400 лв. Ответникът по частната жалба - изпълнителният директор на "ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД, с представен отговор е изложил подробни доводи за неоснователност на частната жалба. Моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл.217, ал.4, изр.2 от ЗОП. Частната жалба е подадена в срока по чл.216, ал.1 вр. чл.217, ал.4, изр.2 от ЗОП и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Затова частната жалба подлежи на разглеждане. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна. С обжалваното определение №1194 от 07.11.2024г. на КЗК по преписка №КЗК-705/2024г. в производство по чл.217, ал.4 във вр. с ал.1 и ал.2 от ЗОП е оставено без уважение искането на "Хенди" ЕООД за изменение на решение №1041/10.10.2024г., постановено по преписка № КЗК-705/2024г. на КЗК в частта за разноските. За да постанови обжалвания правен резултат, КЗК е приела, че не са налице основания за присъждане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им размер, възлизащ на 4400 лв. Комисията е счела, че спорът не е с правна и фактическа сложност и затова присъденият размер от 2400 лв. съответства на нея. КЗК е приела, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение е съобразен с предмета на производството, с отправеното от възложителя възражение за прекомерност, както и с минималния размер, определен в чл.8, ал.2, т.5, предложение второ от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1). Обжалваното определение е частично неправилно. Според чл.217, ал.1 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в глава 27 ЗОП и при условията и по реда на чл.143 от АПК. Последната разпоредба в първата си алинея разпорежда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая се установява, че по жалба на "Хенди" ЕООД с решение №1041 от 10.10.2024г. на КЗК по преписка №КЗК-705/2024г. е отменено решение №D35688393 от 31.07.2024г. на изпълнителния директор на "ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД за определяне на изпълнител по процедура за възлагане на обществена поръчка от вида "договаряне с предварителна покана за участие", с предмет: "Доставка на лагери търкалящи специални за отговорни съоръжения"по 10 обособени позиции. Производството пред КЗК по преписка №КЗК-705/2024г. е било образувано по жалба на "Хенди" ЕООД и постановеното по преписката решение е благоприятно за оспорващия. Затова според чл.143, ал.1 АПК във вр. с чл.217, ал.1 ЗОП "Хенди" ЕООД има право на разноски, каквито са присъдени за заплатената от него държавна такса и за заплатеното възнаграждение за един адвокат. Последното обаче е намалено от 4400 лв. на 2400 лв. Относно размера на адвокатско възнаграждение КЗК правилно е приела, че минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 500лв. съгласно чл.8, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е практиката на ВАС - определение №5782 от 01.06.2023г. постановено по адм. дело №4202/2023г.; определение №1901 от 21.02.2023г. постановено по адм. дело №1675/2023г.; определение №3604 от 04.04.2023г. постановено по адм. дело №3055/2023г.; определение №2663 от 14.03.2023г. постановено по адм. дело №2242/2023г.; определение №8972 от 27.09.2023г. постановено по адм. дело №8512/2023г. и др. Наред с това, обоснован е и изводът, че пълният претендиран размер от 4400 лв. за адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на спора. Противно на наведените в частната жалба оплаквания, съдът намира, че Комисията е извършила дължимата по аргумент на чл.78, ал.5 ГПК преценка на съотношението между претендираното адвокатско възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на преписката, като е изложила конкретни мотиви, съобразени с установената съдебна практика относно присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по ЗОП. Същевременно обаче с обжалваното определение КЗК необосновано е намалила размера на адвокатското възнаграждение на 2000 лв. без ДДС (съответно 2400лв. с ДДС съгласно §2а от Наредба №1) – близо до минималния му размер от 1 500лв. (съответно 1800лв. с ДДС). Не е отчетено, че в производството пред КЗК се е оспорвало решение на възложителя за определяне на изпълнител по процедура за възлагане на обществена поръчка от вида "договаряне с предварителна покана за участие", която има своите специфики. Наведени са били множество твърдения за допуснати от възложителя нарушения, като част от тях са приети от КЗК за основателни. Затова спорът не е с близо до минималната фактическа и правна сложност. При съобразяване на последните обстоятелства настоящият касационен съдебен състав счита, че размерът на адвокатското възнаграждение е следвало да бъде намален на 2500лв. без ДДС, съответно 3000 лв. с ДДС съгласно §2а от Наредба №1, поради което на това основание обжалваното определение е частично неправилно. По тези съображение обжалваното определение на КЗК следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено решение №1041 от 10.10.2024г. на КЗК по преписка №КЗК-705/2024г., в частта му за разноските, като размерът на присъдените разноски за адвокатското възнаграждение на "Хенди" ЕООД бъде увеличен от 2400лв. на 3000лв. с ДДС. Така общият размер на присъдените разноски следва да бъде увеличен на 3850лв. При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК частният жалбоподател има право на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за уважената част от частната жалба. Неоснователно е възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на ответника изпълнителният директор на "ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД. Същите са в размер на 480лв., който е минималният размер според чл.11 от Наредба №1. Разноските обаче следва да се присъдят съразмерно на уважената част от частната жалба. Същевременно ответникът на основание чл.143, ал.3 от АПК също има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение за неуважената част от частната жалба, присъждането на които е поискано с отговора на частната жалба. По този начин по съразмерност и компенсация на частният жалбоподател дължимите разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 100лв. "Хенди" ЕООД не е претендирал разноски за заплатена държавна такса, поради което такива не му се присъждат. Така мотивиран и на основание чл.235, ал.1 АПК във вр. чл.217, ал.4, изр.2 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение