Определение № 437 от 16.10.2025 г. на ВКС по н. д. № 894/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод повдигнат спор за подсъдност от Районен съд - Благоевград с определение № 1981/16.09.2025г. по анд № 1073/2025г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Първоначално в Районен съд – София е образувано анд № 6397/2025г. по жалба срещу постановление за маловажен случай, издадено от председателя на Патентното ведомство. С определение № 3300/30.07.25 г. съдията-докладчик при PC - София е прекратил производството по споменатото дело и е изпратил същото на PC - Благоевград с аргумент, че разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от ЗМГО, съгласно която жалбите срещу наказателните постановления на председателя на Патентното ведомство се разглеждат от Софийски районен съд, е неприложима. И това е така, тъй като обжалваният акт има характер на предупреждение по реда на чл. 28 от ЗАНН и същият не попада в предметния обхват на посочената разпоредба. С оглед казаното е прието, че приложима относно определяне на местната подсъдност е разпоредбата на чл. 59 вр. чл. 58д, т. 2 от ЗАНН. С посоченото вече определение № 1981/16.09.2025г. по анд № 1073/2025г. по описа на Районен съд - Благоевград, съдът е прекратил производството и е повдигнал настоящия спор за подсъдност с аргумент, че постановеният от председателя на Патентното ведомство акт има вид и характер на постановление за прекратяване на административно-наказателното производство поради маловажност и предупреждение по смисъла на чл. 58д, т. 2 от ЗАНН. ВКС намира, независимо от посоченото наименование на акта, издаден от председателя на Патентното ведомство, че същият представлява предупреждение по смисъла на чл. 58д, т. 2 вр. чл. 28 от ЗАНН, което е повече от ясно от неговото съдържание. Според чл. 59 от ЗАНН актовете по чл. 58д от същия закон, сред които попадат и предупрежденията, подлежат на обжалване и протестиране пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Специалният закон изключва приложението на общите правила по ЗАНН- чл. 58д, т. 1, само и единствено в случаите, уредени в чл. 133, ал. 2 от ЗМГО - при издаване на наказателно постановление, а не и във всички останали случаи, уредени в чл. 58д от ЗАНН, в противен случай би се стигнало до незаконосъобразно разширяване на приложното поле на този законов текст. Ако волята на законодателя е била всички издавани от председателя на Патентното ведомство актове да подлежат на обжалване пред Районен съд – София, то той би уредил това изрично в чл. 133, ал. 2 от ЗМГО и не би се ограничил само и единствено до издаваните наказателни постановления. Безспорно установено по делото е, че административното нарушение, предмет на административно-наказателното производство, е извършено в района на Районен съд – Благоевград, с оглед на което той с местнокомпетентен да разгледа делото. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение