Определение № 2375 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1214/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. Д. И. от град София, против Определение № 1658/ 19.12.2025 г., постановено по адм. дело № 608/ 2025 г. по описа на Административен съд– София– област (АССО). От частния жалбоподател се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Претендира, че същото следва да бъде отменено, а производството върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС- София област е образувано по искова молба, подадена от К. Д. И. против Административен съд – София град (АССГ), с която на основание чл. 4, § 3 от ДЕС, във вр. с чл. 2в от ЗОДОВ се претендира присъждане на вреди в размер на 57 999 лева. Посочено е, че претендираните вреди са в резултат от правораздавателната дейност на АССГ по адм. дело № 2804/ 2018 г. и адм. дело № 876/2020 г. С Разпореждане № 1889 от 28.10.2025 г. по адм. дело № 608/ 2025г., АССО оставил без движение исковата молба, като дал указания на ищеца за привеждане на исковата му молба в съответствие със закона, а именно: 1. Да конкретизира в какво се състои твърдяното от ищеца нарушение на правото на ЕС, допуснато от страна на АССГ. 2. Да посочи коя/ кои материалноправна/ и разпоредба/ и от първичното или вторичното право на ЕС е нарушена от Административния съд– София- град. Изрично му е било указано, че при неизпълнение на дадените указания искът ще бъде върнат. В указания срок с Молба вх. № 6827/ 05.11.2025 г., подадена лично от ищеца и молба вх. № 7519/ 02.12.2025 г., подадена от процесуалния представител на ищеца адвокат С. Д. И. са посочени, като нарушени норми на вътрешното право, Хартата на основните човешки права на ЕС – ХОПЕС, Международния пакт за граждански и политически права- МПГПП; Договора за ЕС- ДЕС; Договора за функциониране на ЕС - ДФЕС и ЕКЗПЧОС. С обжалваното в настоящото производство определение, АССО прекратил производството по делото, като приел, че така подадената искова молба е недопустима. Посочено е било, че И. не е успял да отстрани констатираните от съда нередовности на исковата му молба, тъй като така изброените от ищеца общи разпоредби не покриват изискването да са изложени конкретни доводи, обосноваващи наличието на положителните предпоставки за упражняване правото на иск, изразяващо се в посочването на конкретна нарушена правна норма на Съюза, която непосредствено да предоставя права на частноправните субекти, която да е била нарушена от Административен съд– София град при осъществяването на правораздавателната дейност по адм. дело № 2804/ 2018 г. и адм. дело № 876/ 2020 г. В случая, въпреки подаденото писмено становище, ищецът не бил изпълнил указанията, свързани с конкретизирането на претенцията. Съдът приел, че визираните от ищеца нарушения на ЕКПЧ се разглеждат по друг правен ред и предявяването им е недопустимо. На следващо място посочил, че съгласно чл. 203, ал. 3 от АПК по реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. Съдът изложил доводи, че съгласно практиката на съда на Европейския съюз, касателно допустимостта на иск, с който се търси ангажиране на отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз, за да бъде допустим за разглеждане подобен иск е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които последният се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от писмените изявления на ищеца. Допълнително посочил, че съгласно постоянната съдебна практика всяко правно основание, което не е достатъчно ясно формулирано в исковата молба или жалбата, трябва да се счита за недопустимо. Подобни изисквания се прилагат и когато в подкрепа на дадено основание е посочено оплакване. Въпреки дадените указания и предоставената допълнителна възможност, нередовностите на исковата молба не са отстранени, поради което административният съд върнал исковата молба и прекратил производството по делото. Определението е ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба за неправилност на определението. Съгласно чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: нарушената правна норма на правото на ЕС да има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти; нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Следователно, за да бъде разгледан искът за обезщетение, в исковата молба следва да се съдържат смислово свързани твърдения за факти, обуславящи наличието на тези предпоставки, включително ясно посочване на конкретната приложима норма на правото на ЕС, която се твърди, че е нарушена. Изразеното несъгласие с постановен съдебен акт и позоваване единствено на общи принципи и разпоредби на Хартата и ЕКЗПЧОС не отговарят на това изискване и не могат да обусловят допустимост на иск по чл. 2в ЗОДОВ. Правилно, решаващият състав на АССО е приел, че цитираните от ищеца разпоредби регламентират общи принципи и не покриват изискването за посочване на конкретен акт от първичното или вторично право на ЕС. Липсва посочване на конкретна правна норма на ПЕС, която да е нарушена от ответника и която да предоставя права на частноправните субекти. Производството по исковете за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд е очертано с разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и е сведено единствено до вредите, причинени в тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Данни за конкретно такова нарушение с посочения характер и потенциал в така подадената искова молба от страна на К. И., обаче не се установява. С направеното уточнение на исковата молба се цитират само общи принципи, които не определят конкретна нарушена правна норма. Правилно първоинстанционният съд е приел, че подобно бланкетно позоваване не покрива стандартите за допустимост на иск по чл. 2в ЗОДОВ, каквито са изведени в постоянната практика на Съда на Европейския съюз и в националната съдебна практика. За да бъде допустим искът за ангажиране извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, е необходимо в исковата молба да се съдържат ясни, логически свързани и конкретни твърдения относно нарушената правна норма, характера на нарушението и причинно- следствената връзка с твърдяната вреда. По отношение на нейната недопустимост следва да се посочи, че административните съдилища не са администрации, а правораздавателни органи, част от съдебната власт. Те не отговарят по ЗОДОВ за вреди, причинени от съдопроизводствени и деловодни действия, извършени в хода на висящо съдебно производство. При тези обстоятелства правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение