Определение № 257 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2019 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „СИ ПИ БИ” ООД, [населено място], представлявано от Б. С. К., чрез адвокат В. М. от АК-В., срещу решение № 1710 от 19.10.2018 г. по гр.д. № 1590/2018 г. на Окръжен съд Варна, с което на основание чл.225, ал.1 КТ дружеството е осъдено да заплати на М. Л. А. сумата 18600 лева обезщетение поради незаконното уволнение за периода 20.09.2017 г. до 20.03.2018 г., ведно със законната лихва от 25.10.2017 г. до изплащането на сумата и 1000 лева разноски по делото. Срещу определение № 2684/19.10.2018 г., с което съдът е оставил без уважение молбата за допълване на определение № 1956/01.08.2018 г. в частта му за разноските, е подадена частна жалба от „СИ ПИ БИ” ООД чрез адвокат В. М. с доводи за неправилност и искане да бъде отменено, като се допълни определението в частта за разноските. С определение № 441/16.05.2019 г. по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1710/19.10.2018 г. по гр.д. № 1590/2018 г. на Окръжен съд Варна по касационната жалба на „СИ ПИ БИ” ООД и са дадени указания на касатора да представи доказателства за внесена държавна по сметка на Върховния касационен съд в размер на 372 лева. Уведомлението с указанията на съда е получено на посочения от касатора съдебен адрес на 04.06.2019 г. чрез адвокат В. М., но не е внесено в дадения едноседмичен срок, поради което касационната жалба подлежи на връщане на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че по частната жалба на „СИ ПИ БИ” ООД, [населено място], представлявано от Б. С. К., чрез адвокат В. М. от Адвокатска колегия – В. е била внесена дължимата държавна такса. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва постановения съдебен акт страна по делото, с оглед на което е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна поради следното: Срещу решението на първоинстанционния съд са подадени въззивни жалби от М. Л. А. и насрещна въззивна жалба от ответника „СИ ПИ БИ” ООД, по която /след указания на съда/ е била внесена на 29.05.2018 г. държавна такса в размер на 196,37 лева. Ответникът е подал и втора въззивна жалба вх. № 36407/30.05.2018 г. срещу допълнителното решение на Варненския районен съд, по която също е внесена държавна такса 296,58 лева /на 07.06.2018 г./. С молба от 24.07.2018 г., ищецът по делото М. Л. А. е заявил, че не поддържа подадената от него въззивна жалба, с оглед на което иска да се прекрати производството по нея, както и по насрещната въззивна жалба. С определение № 1956/01.08.2018 г. на Варненския окръжен съд е прекратено производството по тези жалби, а с решението по същество, съдът се е произнесъл по втората въззивна жалба на дружеството – ответник. При тези обстоятелства, въззивният съд правилно е приел, че молбата на въззиваемата страна по чл.248, ал.1 ГПК, за допълване на определението за прекратяване на производството по въззивните жалби е процесуално допустима, тъй като е без значение в случая дали е бил представен списък за разноски по чл.80 ГПК, но неправилно е отказал присъждане на сторените в производството разноски, за които има представени писмени доказателства при прекратяване на производството поради оттегляне въззивната жалба на ищеца. Когато въззиваемата страна е подала писмен отговор и насрещна въззивна жалба и е представила доказателства, че е направила разноски в производството, но производството е било прекратено поради оттегляне въззивната жалба на ищеца, ответникът има право на всички разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК, вкл. за внесената държавна такса по насрещната въззивна жалба, която не е била разгледана по същество. В случая е внесена държавна такса в размер на 196,37 лева по насрещната въззивна жалба на „СИ ПИ БИ” ООД, която не е разгледана по същество на основание чл.263, ал.4 ГПК, поради което сумата се дължи като разноски по делото, а при липсата на доказателства за заплатен адвокатски хонорар към датата на прекратяване на производството по въззивните жалби, той не се дължи като съдебни разноски. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение