Определение № 92 от 04.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 972/2012 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане от 10.05.12 г, по АНД № 2251/12 по описа на Районен съд, Провадия, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е повдигнал пред ВКС спор за местна подсъдност с Районен съд, Варна. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Районен съд, Варна. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на К. Л. А., собственик на [фирма]-К. А., със седалище и адрес на управление [населено място], общ. П., обл. В., срещу НП № .... г, издадено от Заместник Директора на ТД на НАП, [населено място]. Административнонаказателното производство се води за нарушение по чл. 7, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване / КСО /, за това, че в качеството на самоосигуряващо се лице жалбоподателката не е изпълнила задължението си да внесе задължителните осигурителни вноски за периода от 1.05.2010 г до 31.05.2010 г, за което, на основание чл. 355, ал. 1 КСО, й е наложена глоба в размер на 1 000 лв. Нарушението е констатирано в търговски обект, находящ се в [населено място], общ. П., обл. В.. Жалбата е подадена до Районен съд, Варна, където е образувано НАХД № 2251/12. С определение № 955 от 2.05.12 г, по НАХД № 2251/12 по описа на ВРС, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и го е изпратил на Районен съд, Провадия, тъй като е приел, че съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН, делото е подсъдно на съда, в района на който се намира търговският обект, в който е констатирано нарушението. В Районен съд, Провадия, е образувано АНД № 225/12 по описа на същия съд, което е прекратено от съдията-докладчик с разпореждане от 10.05.12 г и изпратено на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК, по съображения, че делото следва да бъде разгледано от Районен съд, Варна, в района на който е следвало да се извърши дължимото действие, съгласно чл. 7, ал. 7 КСО. ВКС намира, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Районен съд, Провадия. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН, Наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено нарушението. По настоящето дело, деянието се е изразило в бездействие да бъдат внесени дължимите осигурителни вноски. В посочената хипотеза, за място на нарушението се приема мястото, където е следвало да се извърши дължимото действие. В случая, съгласно чл. 7, ал. 7 КСО, внасянето на процесните вноски е следвало да се извърши в ТД на НАП, [населено място]. При това положението, нарушението се счита извършено в [населено място], което определя Районен съд, Варна като местно компетентен да разгледа делото. По изложените съображения, ВКС намери, че делото спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Районен съд, Провадия, а делото следва да бъде разгледано от Районен съд, Варна. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, І НО,