Определение № 3246 от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2630/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 92, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба от директора на РИОСВ Пловдив против определение № 1322/ 10.02.2025г по адм.д. № 105 по описа за 2025г на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена молбата му от 12.02.2025 г. срещу протоколно определение от 04.02.2025 г., постановено по административно дело № 105 по описа на Административен съд Пловдив за 2025 година за налагане на глоба в размер на 200 лева. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на определението, въз основа на които е направено искане за отмяната му. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна – адресат на наложената глоба, срещу съдебен акт, който съгласно чл. 92, ал. 3 ГПК вр. чл.144 от АПК подлежи на обжалване и в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна. С протоколно определение от 04.02.2025 г. на ответника по адм.д. № 105 по описа за 2025г на Административен съд Пловдив –директора на РИОСВ Пловдив – е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 143а, т.2 АПК, а именно неизпълнение на разпореждане на съда, с което затруднява хода на делото. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на директора на РИОСВ Пловдив за отмяна на наложената глоба. Приета е за неоснователна, тъй като изложените в нея доводи не сочат уважителни причини за отмяна на глобата. Първоинстанционното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Производството по адм.д. № 105 по описа за 2025г на Административен съд Пловдив е образувано по жалба на „Калояново Солар БГ“ ООД срещу предписание изх.№ УО-1715 от 12.11.2024 г. на директора на РИОСВ Пловдив. С разпореждане № 658 от 20.01.2025 г. съдията – докладчик е задължил ответника да представи информация за обстоятелствата по т.1 от доказателствените искания, формулирани в жалбата на дружеството в срок до датата на съдебното заседание - 04.02.2025 г. Разпореждането е постъпило в РИОСВ Пловдив на 21.01.2025 г. В проведеното на 04.02.2025 г. съдебно заседание е даден ход на делото като не е уважена постъпилата на 03.02.2025 г. молба с искане делото да бъде отложено за друга дата поради невъзможност на юристите на РИОСВ Пловдив да се явят в това заседание. Прието е, в че представения болничен лист липсва отбелязване, че процесуалния представител Карамфилова не може да се явява пред съд и не е спазено изискването на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за временната нетрудоспособност. На директора на РИОСВ - Пловдив е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 143а, т.2 АПК, повторно е задължен да изпълни вменените му с разпореждане от 20.01.2025 г. задължения и е допуснато извършване на съдебна експертиза със задачи, посочени в т. 1 от жалбата. Правната регламентация на налагането на глоби от административните съдилища се съдържа в разпоредбата на чл. 143а от АПК във връзка с чл. 85 – чл. 96 от ГПК, субсидиарно приложими по силата на чл. 144 от АПК. Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 92, ал.2 от ГПК за отмяна на наложената глоба. Бездействието на административния орган да изпълни указанията на съда, дадени с разпореждане № 658 от 20.01.2025 г, не е довело до неоснователно отлагане на делото по причина събиране на поисканите с разпореждането писмени доказателства чрез извършване на съдебно-техническа експертиза. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 04.02.2025г, отново е разпоредено на ответника представяне на същите доказателства, но искането за назначаване на експертиза е уважено без мотиви, от което не става ясно защо е необходимо дублиране. Забавяне на производството по делото е обективно обусловено от допуснатата експертиза, а не от виновното поведение на директора на РИОСВ Пловдив. В тази връзка изложените в обжалваното определение мотиви относно неявяването на процесуалните представители на органа в съдебно заседание са неотносими към предпоставките за налагане на глоба за неизпълнение на конкретните указания. С тях се аргументира даване ход на делото при условията на чл.138, ал.2 от АПК, не и налагането на глоба на страната. С оглед изложеното санкционирането на частния жалбоподател е незаконосъобразно, което налага отмяна на обжалваното определение. Вместо него следва да бъде постановено друго за отмяна на наложената глоба. По тези съображения и на основание чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение