Определение № 12083 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11127/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и следв. във връзка с чл. 130, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Е. С., от гр.Варна, с настоящ адрес в Норвегия, против определение № 32398/03.10.2025 г. по адм. дело № 9006/2025 г. на Административен съд-София-град, с което жалбата му, с която е повдигнат спор относно определянето и изплащането на пенсия за инвалидност е изпратена по подведомственост на Национален осигурителен институт и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излага довод за неправилност на определението. Счита, че подадената жалба касае разпореждания и мълчаливи откази на НОИ, включително Разпореждане № 2113-50-1414#3 от 15.01.2025 г., както и Разпореждане № 2113-50-1414#12 от 16.04.2025 г. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопризводствените действия от съда. Ответникът – Управителят на НОИ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба по чл. 130, ал. 4 АПК за подадена от надлежна страна, в предвидения преклузивен срок. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение Административен съд-София-град, е приел, че производството по делото е образувано по искане – корекция и изплащане на пенсия за инвалидност отправено по адм. дело № 8889/2024 г. от С. Е. Е.. В същото са изложени твърдения, че НОИ отказва да изплати пенсия за инвалидност, че размерът на пенсията не е коригиран съгласно чл.70, ал.1 т.2 от КСО. Искането към съда е да разпореди служебна корекция на размера на пенсията, съгласно чл. 70,ал.1 т.2 от КСО, да разпореди на НОИ да изплати всички суми, които според жалбоподателя са дължими във връзка с правото му на пенсия и се констатира в тази връзка нарушаване на Регламент ЕО № 883/20024 г. Съдът е приел, че в случая, исканията на жалбоподателя С. са свързани с отпускане или изменение размер на пенсия и последващото изплащане, които са от компетентността на съответните длъжностни лица, които отпускат или изменят пенсии със съответни разпореждания. Не се посочва конкретен акт на НОИ. При евентуален негативен за жалбоподателя изход, след изчерпване на задължителния административен контрол, жалб. Е. би могъл да сезира съда като оспори съответното решение на административния орган. Приел, че спорът не му е подведомствен, поради което на основание чл. 130, ал. 4 от АПК е изпратен по подведомственост на НОИ, а производството по делото – прекратено. Определението е неправилно. Несъмнено подадената до съда жалба по която е било образувано производството по адм. дело № 9006/2025 г. на Административен съд-София-град е била нередовна, с оглед изискването на чл.150 ал.1 т.5 от АПК да съдържа означение на обжалвания административен акт. Наред с това е и неясна, тъй като не става ясно в какво се изразяват твърденията на жалбоподателя и в какво се състои искането му, с оглед правомощията на съда съгласно чл.172 от АПК. Съдът е следвало да изпълни задължението си по чл.158 ал.1 от АПК и след като остави жалбата без движение, да укаже на жалбоподателя в какво се състоят недостатъците на подадената жалба и му даде срок за отстраняването им. Неизпълнението на това задължение е довело до уточняване на подадената жалба едва в касационното производство. От представената преписка е видно, че Разпореждане № 2113-50-1414#3 от 15.01.2025 г. издадено от длъжностно лице в дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ е било обжалвано от С. и във връзка с тази жалба е издадено Решение № 3305-40-18 от 13.03.2025 г. на Управителя на НОИ, с което е отхвърлена. Това решение подлежи на обжалване съгласно чл.118 ал.1 от КСО пред съответния административен съд. Изх. № 2113-50-1414#12 от 16.04.2025 г. е поставен на разпореждане [номер] от 14.04.2025 г. на длъжностно лице в дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, с което на С. С. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По делото обаче липсват данни дали същото е било предмет на обжалване пред горестоящ орган и какъв е резултата от това оспорване, ако е имало такова. Като е определил, че по жалбата на С. Е. С. следва да се произнесе НОИ, без да е изяснил предмета на тази жалба, административният съд неправилно е издирил и приложил нормите, регулиращи спорното право - предмет на делото, с което неправилно е определил и приложимия процесуален ред за търсената защита. Съдържанието на оспорването сочи на нередовно подадена жалба, а не за неподведомственост на спора, както неправилно е приел съдът. За редовността на жалбата съдът следи служебно, поради което е следвало да остави жалбата без движение и да укаже на жалбоподателя да я приведе в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1, т. 1, 5, 6 и 7 от АПК. Предвид горното и поради съществено процесуално нарушение, състоящо се в неизпълнена процедура по чл. 158 АПК, определението следва да бъде отменено и делото се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване нередовностите на жалбата. Делото се връща на същия състав на съда, тъй като не е изразено становище по съществото на спора. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение