Определение № 329 от 09.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 549/2023 г.

Ищцата Д. Г. Т. е депозирала молба с искане за освобождаване от внасяне на държавна такса на основание чл.83,ал.2 ГПК във връзка с предявения срещу „Профи Кредит България” ЕООД иск по чл.47,ал.2 ЗМТА за прогласяване за нищожно арбитражното решение, постановено на 31.10.2013г. по арбитражно дело № 2180/2013г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер Юстинариум”, [населено място]. Представена е декларация, видно от която семейството й се състои от нея и непълнолетен син. Получава нетно възнаграждение от 1 250лв.. Семейството не притежава недвижимо имущество. При тези данни съставът на ВКС счита, че искането за освобождаване от държавна такса за производството по чл.47 сл.ЗМТА, дължима в размер на 771.95 лв. е частично основателна. Въз основа на декларираните обстоятелства може да се направи извод, че ищцата не разполага с достатъчно средства за заплащане в пълен размер на дължимата държавна такса, но искането за пълно освобождаване от внасянето й е неоснователно. Ищцата е в трудоспособна възраст, не са декларирани данни за влошено здравословно състояние на нея и детето, по отношение на което упражнява родителските права, същевременно несъмнено е, че тя получава издръжка от бащата, чийто размер не е посочен в представеното удостоверение за постановено решение за прекратяване на брака й с бащата. За да бъде уважено искане за пълно освобождаване от държавна такса, не е достатъчно страната да е затруднена да я заплати, а необходимо тя да няма изобщо такава възможност. Предвид изложеното, ищцата следва да бъде освободена от заплащане на държавна такса за разликата над 400лв. до 771.95лв. По изложените съображения съставът на ВКС: