Определение № 290 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2821/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, предл.1 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба с вх. № 31917/06.12.2024 г., подадена от С. Г. С. и С. И. С., против определение № 2999 от 21.11.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2172/2023 г. на Апелативен съд - София, с което е оставено без уважение искане на частните жалбоподатели по чл.64 ГПК, обективирано в молба вх. № 25798/10.10.2024 г. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като е постановено в закрито заседание и не е спазен чл.66 ГПК. Навеждат се и оплаквания за неправилност на определението поради неправилна преценка на обстоятелствата, станали причина за пропускане на срока за отстраняване на нередовности на подадените от жалбоподателите частни касационни жалби, и необоснованост на извода на въззивния съд, че не е правено искане за продължаване на срока по реда на чл.63 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да остави без уважение искането на С. С. и С. С. за възстановяване на срока за отстраняване на посочени в разпореждане № 2228/31.05.2024 г. нередовности на подадени в производството по в. ч. гр. д. № 2172/2023 г. частни касационни жалби, Апелативен съд - София е приел, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, препятствали жалбоподателите да изпълнят указанията в разпореждането от 31.05.2024 г. и да отстранят нередовностите на жалбите. Посочените в молбата по чл.64 ГПК причини за пропускане на срока - забавено издаване от съда на поискани преписи от жалбите, пропуск на съда да изчака произнасянето на ВКС по повод обжалване на определение, с което е отказано освобождаване на жалбоподателите от държавна такса, несъобразяване на данните от сайта на Висшия съдебен съвет за притежавана от С. С. юридическа правоспособност и липса на пояснения от страна на съда защо приема, че не са изпълнени указанията за посочване на основания за допускане на касационно обжалване, са преценени от въззивния съд като неотносими към основанието по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснат срок. Изложени са съображения, че действията на съда във връзка с администриране на частните касационни жалби и произнасяне по искания за освобождаване от държавна такса, не са съставлявали пречка жалбоподателите да предприемат дължимите в изпълнение на разпореждането от 31.05.2024 г. процесуални действия, нито представляват основание за възстановяване на срока за тяхното извършване. Като допълнителен аргумент за неоснователност на искането въззивният съд е посочил и пропуска на частните жалбоподатели да поискат продължаване на срока за отстраняване на нередовности на частните касационни жалби, който съгласно чл.64, ал.3, изр. второ ГПК изключва възможността за възстановяване на пропуснатия срок. Определението, с което е оставено без уважение искането по чл.64 ГПК, е допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в частната жалба за недопустимост на определението поради постановяването му в нарушение на чл.66 ГПК. В разпоредбата на чл.66 ГПК е предвидено, че молбата по чл.64 ГПК за възстановяване на пропуснат срок се разглежда в открито заседание. Посоченото правило е валидно за случаите, в които с молбата са ангажирани доказателства, чието събиране не може да бъде извършено в закрито заседание и без участие на насрещната страна. Молбата, по повод на която се е произнесъл въззивният съд, не съдържа искания за събиране на доказателства, а само твърдения, чието установяване предполага справка по делото и проследяване на процесуалните действия, извършени след постановяване на разпореждане № 2228/31.05.2024 г. Поради това разглеждането на молбата не е налагало провеждане на открито съдебно заседание и формалното неспазване на разпоредбата на чл.66 ГПК не е довело до недопустимост на обжалваното определение. За неоснователни настоящата инстанция приема и поддържаните в частната жалба оплаквания срещу правилността на определението. Предпоставките за възстановяване на пропуснат срок за извършване на процесуално действие са уредени в разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК. Съгласно чл.64, ал.2 ГПК, възстановяването на установен от закона или на определен от съда срок е възможно тогава, когато пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. В правната доктрина и в константната практика на ВКС (напр. определение № 39/27.03.2014 г. по ч. гр. д. № 5299/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 216/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4360/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., определение № 355/13.05.2013 г. по ч. т. д. № 1950/2013 г.) понятието „особени непредвидени обстоятелства” се свързва с обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано за страната и са препятствали обективно спазването на срока за извършване на дължимото процесуално действие; За да предпоставят уважаване на искането по чл.64, ал.2 ГПК, обстоятелствата следва да са били непреодолими за страната, въпреки проявената от нея добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че нито едно от обстоятелствата, посочени в молбата по чл.64 ГПК, не съставлява особено непредвидено и непреодолимо за частните жалбоподатели обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Процесуалните действия на съда по повод администрирането на частните касационни жалби по никакъв начин не са препятствали жалбоподателите да изпълнят указанията в разпореждането от 31.05.2024 г., а дали тези указания са правилни, е въпрос, неотносим към предмета на производството по чл.64 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че правилността на указанията е била предмет на проверка в производството по ч. т. д. № 2287/204 г. на ВКС, І т. о., и е потвърдена чрез извода в мотивите към постановеното по това дело определение № 2960 от 14.11.2024 г., че тяхното неизпълнение съставлява основание за връщане на частните касационни жалби. Твърдението, че срокът за отстраняване на нередовности на частните касационни жалби е пропуснат и по причина, че въззивният съд е дал указания за внасяне на държавна такса по жалбите, без да изчака изхода на производството по ч. т. д. № 915/2024 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е обжалвано определение на Апелативен съд - София за оставяне без уважение на молба по чл.83 ГПК за освобождаване от държавна такса, няма значение за основателността на искането по чл.64 ГПК. Същото се опровергава от приложеното ч. т. д. № 915/2024 г. на ВКС, ІІ т. о., което е било приключило преди разпореждането от 31.05.2024 г. с постановяване на необжалваемо определение № 1253 от 14.05.2024 г., потвърждаващо акта на въззивния съд за оставяне без уважение на частната жалба на С. С. срещу определението на Апелативен съд - София за отказ да бъде освободен от държавна такса. В съобразителната част на определението по ч. гр. д. № 2287/2024 г. на ВКС, І т. о., е посочено, че С. С. не е обжалвала определението, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ГПК, поради което изпълнението от нейна страна на указанията в разпореждането от 31.05.2024 г. не е зависело от изхода на производството по ч. т. д. № 915/2024 г. на ВКС, ІІ т. о. След като частните жалбоподатели не са навели, а съответно и доказали, конкретни обстоятелства, които са възникнали внезапно, не са могли да бъдат преодолени от тях и обективно са им попречили да отстранят нередовностите на частните касационни жалби, искането им за възстановяване на срока за поправяне на жалбите е неоснователно и правилно е оставено без уважение от въззивния съд. Констатацията на въззивния съд, че частните жалбоподатели са пропуснали възможността да поискат продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на частните касационни жалби, е допълнителен аргумент за неоснователност на молбата по чл.64 ГПК и дори да е неправилна, както се поддържа в частната жалба, не може да предпостави отмяна на обжалваното определение. По изложените съображения постановеното от Апелативен съд - София определение № 2999 от 21.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2172/2024 г. следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение