Решение № 2816 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7869/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от С. Ф. М. от [населено място], общ. Кирково, представлявана от адв. Чилова против решение № 1402/26.06.2025г., постановено по административно дело № 253/2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против Решение № 2153-08-111/20.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №РП-3-08-01840977/05.02.2025 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали и е осъдена да заплати разноски на ТП на НОИ-Кърджали. Поддържа се в касационната жалба, че решението на съда е незаконосъобразно поради противоречия с материалноправните разпоредби и необоснованост, относимо към отменителните основания за неправилност по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК), Аргументирана е теза, че актът, с който е наредено връщането на недобросъвестно получени суми не е влязъл в законна сила и въпреки установената от съда висящност на адм.д. №41/2025г. по описа на Административен съд Кърджали, съдът не е спрял производството до решаване на преюдициалния спор. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Кърджали, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане №РП-3-08-01840977/05.02.2025 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е наредено прихващане от изискуемо вземане на С. М. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по чл.50 от КСО за периода месец 01. 2025 г., сума в размер на 1153,98 лв. главница. Контролният орган е посочил, че дължимото вземане е постановено с предходно разпореждане № РВ-3-08-01759929 от 29.11.2024г., издадено на основание чл. 114, ал. 3 от КСО, съгласно което лицето следва да възстанови недобросъвестно получена сума, представляваща парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 14.10.2018г. до 30.11.2020г., в размер на 12011,11 лв. главница и 6882,39лв. лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Съгласно разпореждането при получаване на процесните обезщетения М. не е била осигурено лице, тъй като нямала статут на „регистриран земеделски стопанин“, по смисъла на КСО. Разпореждането за прихващане е атакувано по административен ред пред директора на ТП на НОИ - Кърджали, който с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 20.03.2025г. е отхвърлил жалбата й. Горестоящият административен орган е посочил, че поради липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването на разпореждането от 21.11.2024г. за възстановяване на недобросъвестно получените парични обезщетения, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите по това разпореждане суми подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от същия кодекс, или по реда на ДОПК, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. За да отхвърли жалбата административният съд е приел, че оспореният с нея административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е установил, че по установеното с разпореждането от 21.11.2024г. задължение на С. М. за възстановяване на недобросъвестно получени осигурителни плащания, подлежащо на предварително изпълнение съгласно чл. 117а, ал. 1 и чл. 118а, ал. 1 от КСО, не е погасена цялата дължима сума от адресата в срока за доброволно изпълнение, което е породило правомощието по чл. 114, ал. 5 от КСО на контролния орган за издаване на разпореждането от 05.02.2025 г. за прихващане на задълженията на лицето към ДОО при наличието на две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми вземания. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Административен съд - Кърджали, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за законосъобразност на оспореният пред него административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и ал. 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на ДОПК, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководство на контрола по разходите на ДОО. Размерът на удръжките е върху цялото вземане, съгласно разпоредбата на чл. 114а от КСО. Спорен по делото въпрос в настоящето производство е ликвидни и изискуеми ли са сумите за прихващане, насрещни между страните ли са вземанията, след като разпореждането от 21.11.2024г. било оспорено по административен и съдебен ред и постановено Решение № 1317/16.06.2025 г., по адм.д.№41/2025 г. по описа на КАС, с което е отхвърлена жалба против Решение №2153-08-5/09.01.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата против Разпореждане №РВ-3-08-01759929/21.11.2024 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, но съдебното решение не е влязло в сила. Действително правният спор по повод съществуване на вземането, с което е извършено прихващането и установено с Разпореждане от 21.11.2024 г. на ръководител по контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, към момента на извършване на прихващането, не е влязло в законна сила. Не се потвърждават твърденията на касатора, че съдът е отказал за спре производството по делото до разрешаване на преюдициалния въпрос по установяване на вземането. Подобно искане не се установява да е направено в хода на производството по делото, както и произнасяне на съда по този въпрос. Що се отнася до въпроса с наличие на предпоставките по чл. 114, ал. 5 КСО за извършване на прихващане, т. е. наличието на две насрещни ликвидни и изискуеми парични задължения, то съществуването на вземането на ДОО е установено с цитираното разпореждане от 21.11.2024 г., което съгласно чл. 117а ал. 1 КСО се ползва с допуснато по силата на самия закон предварително изпълнение. Това предварително изпълнение позволява използването на всички допустими способи за принудително изпълнение, след като доброволно такова не е извършено от страна на задълженото лице, вкл. и прихващане с вземания на осигуреното лице към ДОО. След като допуснатото по силата на закона изпълнение не е било спряно по реда на чл. 117а ал. 2 и при предпоставките на следващата ал. 3, то законосъобразно е издадено и разпореждането по чл. 114, ал. 5 КСО от длъжностното лице в ТП на НОИ – Кърджали. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 55 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,